“Класа” Какво ли би станало, ако Русия, Иран, Венецуела и още няколко държави, които държат нефта и природния газ в света, поискат да им се заплаща в злато? Трудно е да си представим - засега те само обявиха, че са на път да се откажат да ги търгуват в долари. Това със сигурност ще ги вкара в конфликт с най-силната (все още) икономика в света – американската. И как не – през ноември на заседание на ОПЕК външният министър на Саудитска Арабия Сауд ал Фейсал го каза най-точно: “Щатският долар ще колабира, ако ОПЕК започне да обмисля алтернативна валута”. Техеран: Петролът в евро – защо не? От 60-те години на XX век петролният пазар работи единствено на основа на американския долар. Именно Иран обаче наскоро въведе в договорите си за продажба на нефт опция, която позволява на купувачите да се разплащат предимно чрез еврото. Държавата е вторият най-голям производител на петрол и държи близо 10% от световните запаси. Техеран използва силата на нефтените си запаси като политическо оръжие, ръка за ръка с Венецуела. Именно венецуелският президент Уго Чавес предупреди, че петролът ще стигне $200 за барел, ако САЩ нападнат Иран или неговата страна. Доста по-дипломатично се изказа руският президент Владимир Путин, който посети Техеран в средата на октомври, където обеща АЕЦ “Бушер”, която се строи в Иран, да бъде завършена в срок. Той просто предупреди, че Москва не приема военен удар срещу Иран. Това само показва, че Махмуд Ахмадинеджад, президентът на Иран, има силни съюзници и начини да се съпротивлява срещу опитите на Щатите да изолират ислямската република от световната финансова система, за да спрат ядрената й програма. Въпреки конфликта с "първата сила в света" американската инвестиционна банка „Голдман Сакс“ нарежда Иран сред 11-те най-бързо развиващи се икономики в света. Подредени по азбучен ред, те са: Бангладеш, Виетнам, Египет, Индонезия, Иран, Корея, Мексико, Нигерия, Пакистан, Филипините и Турция. Според анализатори проблемът с Иран е по-скоро проблем на САЩ - от една страна, заради натиска върху ядрената програма на ислямската държава, от друга - заради връзката петрол-долар. Около 60% от целия износ на Иран, оценяван на $40 млрд. годишно, така или иначе се плаща от страни, които не използват долара като собствена валута. Засега Иран остава достатъчно зависим от потреблението на петрол на САЩ и на Европа. Другите клиенти като Япония например купуват едва 15% от петролната продукция. Сериозни финансови институции откликнаха на американския призив за икономическа изолация на Иран. Швейцарските UBS, Deutsche Bank и Commerzbank спират банковите транзакции с ирански компании. Близо $8000 дял от БВП на глава от населението Въпреки ударите под кръста държавата успява да поддържа добър ръст на БВП. Допреди година той е бил $7700 на глава от населението, а за 2007-а ще надмине тази сума. Държавата субсидира значителна част от производството, а близо една пета от трудоспособното население са заети в земеделието. Около 30% от целия валутен резерв на Иран ($60 млрд.) е в долари, а и този дял спада ежедневно, коментира през ноември гуверньорът на Иранската национална банка. Това изправя властите в Техеран пред нуждата да се отделят от долара колкото се може по-бързо. Според наблюдатели това ще засили икономиката на страната и ще даде стабилност на пазара на нефт. В момента иранските икономисти работят изключително за премахването на долара не само от петролния бизнес, но и от цялата финансова система на страната. Доскоро зелените пари служеха като резервна валута на иранския риал, но заради отслабването му за бизнеса в страната е неизгодно да открива набирателни и разплащателни сметки в долари. Иранските предприемачи бавно и последователно се ориентират към единната европейска валута. Макар и доларът да е харесван и достатъчно използван от иранците. Освен това, заради поетия от Иран политически курс, частният бизнес оскъпява разходите си с 5% до 10% - заради дължими комисиони за банкови и валутни операции. Накъде води всичко това? До нова голяма криза за петрол в световен мащаб? Но историята на XX век показва, че тя винаги е предшествана от война. Като продължилата 8 години например между Ирак и Иран, в резултат на която се сви производството и цената за барел мина 82 долара през 1982 г. Въпреки тези страхове и опасения анализаторите на „Голдман Сакс“ казват: „Инвестирайте в Иран, струва си!“