Георги Табаков е роден е роден на 4 август 1968 г. в София. Завършва френски колеж в Мароко, a средното си образование продължава във френска гимназия в София. През 1994 г. се дипломира със специалност международни икономически отношения от ГИММО - Москва. В периода юли 1998 г.-декември 1999 г. е заместник-министър на търговията и туризма. От 2000 г. до 2001 г. е председател на Агенцията за чуждестранни инвестиции. В момента е председател на Българския икономически форум. - Г-н Табаков, наскоро приключи Десетият икономически форум на Централноевропейската инициатива, където се дадоха доста препоръки към управляващите. Ще се отрази ли това на водената от правителството политика? - Едва ли стремежът на едно правителство към по-добра политика е функция на някакво събитие. Това, което управляващите могат да заимстват, са добрите идеи на другите страни. На подобни форуми правителството си сверява часовника с нагласите на бизнеса. Надявам се, че и бизнесът е разбрал каква е визията на кабинета за развитието на икономиката оттук нататък и най-вече за ключови сектори като енергетиката и транспорта. В транспорта имаме огромни проблеми и не мисля, че един форум ще ги разреши. - Какви? - Те са очевидни за всеки, който се е опитал да напусне страната – независимо с автомобил или с жп транспорт. Нямаме магистрали, които да ни свързват със съседните страни. Нашите влакови композиции не са модерни, дори нямаме метро, което да върви до аерогарата. Това са елементарни на пръв поглед неща, които обаче изискват планиране и инвестиции. Как ще изграждаме логистични центрове тогава без пътища? Стана ясно, че Пловдив например се оформя като един много голям логистичен център не само в България, но и на Балканите, а от изградените площи там едва ¼ са заети. Основна цел на държавата е да завърши транспортните коридори, за да има артерии, по които да се пренасят стоките от логистичните центрове. България е политически интегрирана в ЕС, но не и физически – трябва инфраструктура. Нашата е много стара, а новата се строи с много бавни темпове. - Как смятате, че ще се отрази на икономиката ни поскъпването на природния газ с близо 34% от 1 януари? - Поскъпването на който и да е природен ресурс се отразява зле на конкурентоспособността на бизнеса. Просто цената трябва да бъде направена по един прозрачен начин, за да знае бизнесът за какво плаща. - Това означава „Булгаргаз“ да обявява публично как се определя цената на горивото? - Просто трябва да е ясно какви са механизмите за определяне на цената. Проблем навсякъде и във всяка една страна са държавните монополи. А те стават още по-голям проблем, когато станат частни монополи. Структурните проблеми на всяка една икономика са свързани със сектори, които не са преструктурирани и има монополист или квазимонополист. България има огромен проблем с това, че държавата държи монопола върху образованието. И заради това качеството на българското образование е лошо. - Какво да се прави? - Училищата трябва да бъдат преструктурирани. Най-малкото, което може да се направи, е там, където има училища, но няма ученици, да бъдат съкратени учителите, а училищата да бъдат затворени. Това е абсурд - да има училище без ученици. Другото, което трябва да се знае, е срещу всеки лев, вкаран в българското образование, какво качество на продукта излиза в края на производственият процес, наречен образование. Тоест да се знае за какво точно отиват парите и как се подобрява качеството на обучение на децата. Трябва да има истинска оценка на качеството на продукта. Държавата не трябва ли повече да субсидира образованието? Това е като една каца с пробито дъно - колкото повече наливате, толкова повече излиза от нея. Докато не се преструктурира, така че качеството на продукта да е ясно как се измерва, колкото и милиони и милиарди да налеете, пак в крайна сметка няма да се подобрят нещата. Подобен е и проблемът със здравеопазването. Въобще там, където държавата е монополист на въпросната услуга, нещата не са добри. - Това е валидно и за НЕК и „Булгаргаз“, защото и те са държавни, така ли? - Да, но все пак да не забравяме, че в енергетиката преструктурирането е започнало и най-вероятно ще продължи. Естествено, че държавата трябва да запази контрол върху стратегическите сектори или поне това, което тя смята за сектори от национално значение. - Добре балансиран ли е според вас бюджетът за 2008 г. - въпреки някои критики и искания, почти целият бизнес у нас обяви, че това е най-добрият бюджет, който сме имали? - Аз съм икономист и това, което не ми харесва в последните няколко бюджета на България, е, че има излишък. Особено сега е огромен и не се използва за нищо. Това са пари, които стоят в БНБ и не развиват българската икономика. - Според вас трябва да се намали, така ли? - Да, до разумни граници. Това са ваши пари, пари на бизнеса, пари на всеки един, който плаща данъци. Тези средства обаче са „мъртви“, вместо да раздвижат българската икономика. Естествено, Министерството на финансите има други аргументи - във валутен борд сме, води се консервативна политика и прочее. От друга страна, имаме недовършена инфраструктура. Аз смятам, че тя може да бъде изградена дори и с пари от излишъка. Необходимо е да се планират повече разходи за нея, отколкото в момента. Другият вариант, за да няма толкова голям излишък, е още веднъж да се намалят данъците.