Бюджетната рамка в България се превърна в нещо подобно на циганска сватба – излизат различните политически партии и обясняват кой на коя обществена група колко ще даде.

На практика обаче се оказва, че за да се дадат "подаръци“, те първо трябва да бъдат изработени от същото това общество.

Колкото по-големи подаръци се дават, толкова повече обществото трябва да работи, за да навакса на амбициите на "подаряващите“. Това казва икономистът Михаил Кръстев пред Радио "Фокус“.

Икономистът Михаил Кръстев

Данъчна тежест върху бизнеса и домакинствата

Експертите очакват разходната част на Бюджет 2025 да продължи да расте. За да се набавят необходимите, средства се правят предложения за по-ефективна събираемост.

Никой не иска да направи тежката стъпка да заяви, че данъчната тежест трябва да се увеличава пряко, но реалният ефект, който ще наблюдаваме от предложените промени, е увеличение на данъчната тежест върху бизнеса и домакинствата.

"Това ще се отразява все по-негативно на реалната икономика, тъй като знаем, че държавата не генерира, а преразпределя стойности. И макар бюджетът да е именно това – преразпределяне на публичните финанси, в крайна сметка трябва да има реална икономика зад него, реални предприятия, реална работна сила, която да произвежда тази икономика, за да може тя да се преразпределя“, обясни икономистът.

Дефицитът е структурен проблем в публичните финанси на страната

Дефицитът е структурен проблем в публичните финанси на страната. Той очаква дефицитът на различните ведомства и този на Бюджет 2025 г. да бъде разписан на 3%.

"Новото нормално за българските публични финанси е да живеят на ръба. Ръбът са тези 3%, които са разписани. Гоним буквално и червената линия на Маастрихтските критерии, които ни позволяват както присъединяване към еврозоната, така и ни пазят от процедура по свръхдефицит от Европейската комисия“, обясни икономистът.
Това е структурен проблем поради няколко причини.

"Първо, единственият начин да се постигне счетоводната стойност от 3%, която е необходима, за да не влезем в процедура по свръхдефицит, е да режем от вече разписани разходи, най-вече капиталови програми, т.е. най-високорезултатните инвестиции в публичните финанси.

Когато не достигат средства, те трябва да бъдат осигурени, а това може да стане чрез вдигане на данъчната тежест върху бизнеса и домакинствата“.
Плащанията по Плана за възстановяване и устойчивост са записани като перо в приходната част, отбеляза икономистът. "В момента трябваше да сме на четвърто, дори пето плащане, а чакаме второто“, посочи Кръстев.