Свиването на потреблението на газ в България с 20,4% през 2022 г. е временно явление, смята изпълнителният директор на "Булгартрансгаз" Владимир Малинов. Според прогнозата на компанията в следващите години ще има ръст на търсенето и той ще се дължи основно на увеличаване на нуждите от електроенергия и базови енергийни мощности.
Малинов е убеден, че газът има място в енергийния микс и през следващите години делът му ще расте въпреки зелените цели на ЕС. Суровината беше призната като допустима в зеления преход, тъй като емисиите от изгарянето ù са много по-малки от тези на въглищата. С развитието на технологиите за улавяне на емисии пък много анализатори смятат, че газът може да бъде окачествен и като чисто гориво на следващ етап.
В момента ЕС работи активно, за да намали зависимостта си от руския тръбен газ и делът на втечнен газ расте непрекъснато. От своя страна, и "Булгартрансгаз" предприема стъпки за разширяване на достъпа до газови терминали, а паралелно и на мястото за съхранение на газ у нас - газохранилището "Чирен".
Пред медии директорът на компанията каза, че не очаква забавяне на проекта за терминал за втечнен газ край Александруполис. В момента се полага тръбата, която свързва терминала с инфраструктурата в Средиземно море, а в Сингапур е напреднала модернизацията на танкера, който ще служи за регазификация и съхранение на втечнения газ. В този проект България чрез държавната "Булгартрансгаз" има дял от 20% и запазен капацитет от 500 млн. куб. метра годишно.
Очакванията са, че първите количества газ от този терминал ще влязат в България в началото на следващата година.
Има още един проект за терминал за втечнен газ край Александруполис - на Gastrade, в който участват DEPA и Desfa. Идеята за него се зароди в края на 2017 г., но реализацията му се активира през 2022 г. след началото на войната в Украйна. Директорът на "Булгартрансгаз" коментира, че се планира пазарен тест за интереса и е възможно компанията да участва и в този проект с до 20%. Предимството на този проект е, че ще бъде използвана същата инфраструктура за преноса.
Втечненият газ има своите особености - разтоварването на танкерите става в точно определен период, и трябва да има къде да се съхранява. Това е и една от причините за ускоряването на работата за разширението на газохранилището край врачанското село Чирен.
Проектът предвижда удвояване на обема на активния газ до 1 млрд. куб. метра и на дневните капацитети за нагнетяване и добив до 8-10 млн. куб. метра, чрез увеличаване на пластовото налягане в резервоара до 150 бара и разширение на сондажния фонд.
По-късно днес (21 юли) стартират същинските строителни дейности по проекта за разширение на надземната част на газохранилището. Изпълнител на проекта е обединението ДЗЗД "Тех Енерджи Експанжън". В ход са още два проекта - за изграждане на сондажната част и за връзка със съществуващата мрежа на "Булгартрансгаз".
По-големите възможности за съхранение на газа са от стратегическо значение за региона. Европейските регламенти предвиждат страните от ЕС да съхраняват поне 15% от потреблението си, за да бъдат покривани зимните пикове. Гърция няма собствено газохранилище и според Владимир Малинов едва ли скоро ще има. Затова Атина използва "Чирен" и газохранилища в Италия тази зима. Таксите за съхранение и пренос в България обаче са много по-изгодни. Интерес към газохранилището проявява и Северна Македония.
Към момента в "Чирен" се съхраняват повече от 480 млн. куб. метра природен газ, или почти 90% от капацитета на съоръжението, каквото е изискването на ЕК за този зимен сезон. Проблемът е, че цената на газа в него е много висока и тежи в микса на "Булгаргаз".