Валентин Георгиев Таксите за регистрация на туроператори и туристически агенции в България са завишени около 100 пъти в сравнение с други държави от ЕС, у нас ненужно се категоризират ресторанти и барове, а инспекциите на хотелите са нерегулярни. Това се посочва в таен доклад на Световната банка (СБ), изготвен по поръчка на Министерството на икономиката и енергетиката (МИЕ), с който „Класа“ разполага. Документът изследва степента на реформи в няколко сектора на българската икономика – туризъм, хранителна промишленост и сухопътен транспорт. Експертите от СБ са установили, че регистрацията на туроператор в България струва 5000 лeва, докато в Австрия цената е само 33,75 долара, в Чехия – 48 долара, а в Германия – 27,6 долара. Вярно, в повечето държави от ЕС за лицензиране се изисква банкова гаранция и застраховане на пакетните туроператори. Въпреки това сумите в България са значително по-високи в сравнение с другите европейски страни, отбелязват експертите. И нито административните разходи по регистрация, нито други регулаторни въпроси, свързани с обектите, не оправдават тези надути такси. Независимо че през последните няколко години у нас бяха направени опити за намаляване и опростяване на лицензионните и регистрационни режими, свръхрегулацията продължава да тормози туристическия сектор. Тромави процедури се точат с месеци За да се регистрира и получи необходимата категория (брой звезди) в Държавната агенция по туризъм (ДАТ), собственикът на даден обект трябва да подаде 9 документа. Сред тях са съдебна регистрация, формуляр за категоризация, сертификати за професионална и езикова квалификация на управителя, както и документи за собственост. В рамките на 14 дни от подаване на пакета документи, но преди регистрацията, ДАТ издава т.нар. временно разрешително, позволяващо на кандидата да започне дейност. Този документ, който е с 2-месечна валидност, удостоверява, че подадените от фирмата документи са редовни. Тапията по окончателна регистрация обаче се издава след последващи проверки на обекта и решение на ДАТ при участие на представители на бранша. Според ДАТ регистрационната процедура за категоризация отнема между 1 и 3 месеца. Отделни бизнес асоциации обаче съобщават, че понякога тя трае цяла година, посочва докладът на СБ. Таксите за категоризация и тук са високи, като варират според големината на обекта – между 340 и 3420 долара за хотели и между 74 и 950 долара за ресторанти. Според експертите на банката не е необходима задължителна категоризация на заведенията за нощувка. Посочват се примери с други страни, като Дания, Франция и Германия, където тя се предлага като доброволен режим чрез секторна бизнес асоциация. Нещо повече – няма друга държава освен България, където да се категоризират ресторанти, барове и кафенета, дори в страни като Гърция, Турция, Унгария или Румъния, където е въведена задължителна категоризация за хотели и хостели. Друг проблем, който се стоварва върху фирмите, свързани с хранене, е двойната и дори тройна регистрация. Ресторантите например са задължени да имат такъв документ, както от ДАТ, така и от регионалната инспекция за опазване и контрол на общественото здраве (РИОКОЗ), да фигурират в търговския регистър и в общината. От СБ подчертават също, че доста от изискванията към туристическите обекти са прекалено остарели и детайлни. Това важи особено за хотелите 4 и 5 звезди. Колко висок трябва да е покривът на главния вход? Сред впечатляващите примери за свърхрегулация на сектора се посочват изисквания от Наредбата за категоризация при 5-звездните хотели, като покривът на главния вход трябва да е висок 4,5 метра, хотелският ресторант да е с отделен вход, в лобито трябва да има автомат за обувки, метални пепелници до салонните маси, до рецепцията трябва да има информационно табло, термометър и барометър и др. От банката отправят сериозна критика и по отношение на инспекциите на туристическите обекти, които се правят у нас. Според експертите те са „нерегулярни, в отговор само на оплаквания, и им липсва каквато и да е периодичност“. Съвсем друга е картината в Австрия, Чехия, Дания и дори Румъния, където проверките са разчетени съответно на една, две и дори три години. Дали и колко скоро ще започне разплитането на възела от проблеми, остава да видим, следейки обещанията на министъра, в чийто ресор е туризмът, Петър Димитров. Преди дни във Варна той обеща, че от следващо лято хотелиери, инвеститори и туроператори ще поемат регистрационните и лицензионните режими, които в момента са отговорност на държавата. За целта обаче "туристическият бранш трябва да посочи свои представители, които да водят разговори с министерството в тази посока", каза министърът. Икономическото министерство обмисля два варианта за прехвърляне на категоризацията. Единият е бизнесът да се обедини в единна организация. Ако това не стане, тогава държавата ще организира конкурс за избора на представители, които да регистрират и категоризират бранша. 10 предложения в полза на реформата Десетина са препоръките, които дават от банката за преодоляване на свръхрегулацията. Сред тях е пълна ревизия на системата за категоризация от страна на ДАТ в сътрудничество с бизнеса. Едно от предложенията е тя да стане доброволна, а самите фирми да кандидатстват, за да я получават, защото ще имат интерес заради изискванията на клиентите си. Анулиране на задължителната категоризация на ресторанти и барове в ДАТ също трябва да стане факт. Същите трябва да отговарят на определени санитарни стандарти и изисквания за безопасност, но те се наблюдават от Министерството на здравеопазването. Друго предложение е отпадане на дублирането при регистрации и проверки от страна на различни органи. Повечето от посочените проблеми според СБ идват от отсъствието на институционална яснота и автономност на ДАТ и от прословутата разпокъсаност на бизнес организациите в туризма. Затова сред по-мащабните промени, които се предлагат, е реорганизация на държавната рамка в сектора и даването на адекванти пълномощия, човешки ресурси и бюджет на ДАТ, която да развива политиката в сферата на туризма. От СБ критикуват и големия брой бизнес организации, някои от които са със съмнително представителство.