В началото на пандемията през пролетта на 2020 г. в Брюксел са обмисляли отлагането на Зелената сделка с поне 10 години, но след това чиновниците са отчели, че възстановяването на икономиката всъщност е голямата възможност, каза зам.-председателят на ЕК Франс Тимерманс по време на форум, посветен на енергийния преход в България, който се провежда хибридно в София.

Той коментира, че този преход дава възможност за възстановавяне на европейската икономика по интелигентен начин, с мисъл за бъдещето на децата. Така дългът в размер на трилиони евро лесно ще бъде възстановен. Енергийният преход не е доброволен, трябва да го направим, посочи още зам.-председателят на ЕК.

Цената на енергията днес се повишава не заради възобновяемите енергийни източници, категоричен беше още Франс Тимерманс. В момента има голямо търсене на енергия заради възстановяването на икономиката от коронавируса, а пандемията е намалила и забавила инвестициите в нови находища или поддръжката на мощности. По тази причина цената на изкопаемите горива расте, а в същото време цената на зелената енергия остава постоянна и вече ниска.

Комисарят припомни, че индустрията от 200 години разчита на изкопаемите горива, но има нови, по-евтини енергийни източници.

Трансформацията е предизвикателство за България, призна Тимерманс. Той посочи, че 75% от енергията на Австрия е от възобновяеми източници. В България този процент е 20 и има да догонва, но и ще получи по-голям дял от средствата за справедлив преход. 

Представителят на ЕК беше категоричен, че Брюксел не е против ядрената енергетика, но трябва да бъдат отчитани новите технологии, включително и в ядрения сектор. Работи се върху термоядрения синтез, върху реактори от четвърто поколение, припомни той.

За него ядрените централи не са зелени, но произвеждат енергия с нулев въглероден отпечатък и е въпрос на национално решение дали да се използва такава енергия.

Франс Тимерманс призна, че е израснал във въглищен регион и още през 70-те години на миналия век Нидерландия е започнала да намалява зависимостта си от въгледобива. Тогава той е видял как не бива да се извършва тази трансформация. Инвестициите трябва да бъдат в засегнатия регион - за нови работни места, за инфраструктура, преквалификация на работещите.

"Няма значение, че в София има работни места, ако затворим мините", допълни още зам.-председателят на ЕК.

Той е оптимист, че въглищните региони могат да привлекат автомобилната и по-специално електромобилната индустрия, IT компании и т.н. "Обещавам, гарантирам, че никой няма да бъде забравен и изоставен", заяви още Тимерманс.

Призив никой да не бъде забравен при тази промяна отправи българският служебен премиер Стефан Янев. Той отбеляза, че българската икономика е най-въглеродноинтензивната в ЕС - през 2016 г. емисиите от индустрията са четири пъти над средното ниво за общността.

По тази причина и страната ще е изправена пред големите предизвикателства на енергийния преход, защото е силно зависима от изкопаемите горива. "Преходът може да бъде успешен само ако е плавен и справедлив, съобразен със спецификите на всяка страна", каза още премиерът.

Янев призова България да бъде активна в следенето на новите технологии, но и да гарантира запазването на конкурентоспособността на икономиката. Той анонсира, че Планът за възстановяване на страната вече е готов и ще бъде внесен днес (15 октомври) в ЕК.

Трябва да разберем притесненията на хората, защото през последните години не са били въвеждани механизми за компенсации при закриване на производства или са давани празни обещания, коментира служебният вицепремиер по европейските въпроси Атанас Пеканов. Той обясни, че трябва да бъде определена индикативна дата за отказ от въглищата, за да бъде направен план за изграждането на нови мощности и откриването на нови устойчиви работни места.

Планът за възстановяване прави първите стъпки за намаляване на въглеродните емисии, съгласно целите на ЕС. Той предвижда възобновяеми енергийни източници, реформи за насърчаване на изграждането на ВЕИ за собствено ползване, използване на геотермална енергия, енергийна мобилност, както и създаването на енергийни кооперативи, посочи още вицепремиерът.

70% от българите определят климатичните промени като заплаха, но 80% не знаят какво е съдържанието на Зелената сделка, коментира кметът на София Йорданка Фандъкова. Тази информация е от проучване на "Тренд", поясни тя и допълни, че това означава, че трябват много обяснения за обществото.

Кризата с горивата застрашава отоплението на столицата, обясни още Фандъкова. Един от най-големите зелени проекти на София е постепенното заместване на природния газ, използван от "Топлофикация София" с водород и се надява на подкрепа от европейските власти и от националното правителство. В града вече функционира най-екологичният транспорт - метрото, отбеляза тя.

Столичният кмет даде подробности за програмата, одобрена от Столичния общински съвет, насочена към превръщането на София в климатично неутрален град. По силата на този план градът ще анализира възможности за поставяне на соларни панели по общински сгради, подобряване на енергийната ефекитвност на сградите и т.н. Цел е и управлението на отпадъците, както и залесяването на града.

Стара Загора може да бъде сърцето на зеления преход на България, коментира и посланикът на Великобритания у нас Роб Диксън. Според него възобновяемите енергийни източници могат да заменят въглищата и това е тенденцията в целия свят. Диксън даде за пример Албания, която стартира проекти за зелена енергия, които ще свалят цената на енергията до 30 евро за мегаватчас.

За него страната има много голям потенциал за въвеждане на ВЕИ.

 Деляна Петкова, редактор Десислава Попова