Трилион и 800 милиарда евро от Европейската централна банка, няколко трилиона долара от Федералния резерв в САЩ - това са само част от умопомрачителните суми парите, които централните банки по света изливат в икономиките за справянето с финансовите последици от коронавируса. Никога досега не са печатани толкова много пари и затова е интересно какви последици ще има върху инфлацията.

В Плана за възстановяване на Европа участва и България, която ще получи част от тези пари. Първите 13% от сумата се очаква да пристигне у нас в края на годината.

Годишната инфлация в България - има тенденция тя да се увеличава през последните месеци, но инфлацията у нас е все още в нормални стойности.

Пандемията ускори проявата на дисбаланси, които и без нея съществуваха. В този смисъл общото усещане е за инфлация, коментира в БТВ „Тази сутрин" банкерът и финансист Левон Хампарцумян. По думите му финансовата история познава и много по-мащабно печатане на пари. Той даде пример с хиперинфлацията в Германия през 20-те години.

Това, което може да ни очаква, е период на относително висока инфлация - продължителна, но не хиперинфлация. Цените бавно вървят нагоре, но това не е непременно лошо. За България означава, че на тези хора, които сега влизат на работния пазар, заплатите им също ще тръгнат нагоре. Стойността на стоките и услугите ще тръгне нагоре, което означава, че компаниите ще имат по-високи доходи и ще плащат по-високи данъци на държавата. Въпросът е това да се държи в определени граници и да не излезе от контрол, коментира Левон Хампарцумян. Той прогнозира, че е възможно поскъпване на кредитите, но няма да бъде рязко и няма да се случи скоро. Това ще се случи през следващите няколко години.

Въпросът е дали ще си намерим точното място в постпандемичния свят, за да произвеждаме стоки и услуги някой да иска да купи на новите по-високи цени, коментира банкерът.

Според Хампарцумян не ни очаква ценови шок, а ни очаква бум на потреблението и на инвестициите.