Една пета от икономиката на страната е в сивия сектор. Точният процент е 20,9%, които се равнява на около 23 млрд. лв., обяви Васил Велев, председател на Управителния съвет на Асоциация на индустриалния капитал в България.

Основните проблеми остават недекларирането на доходи и получаването на пари под масата. "Изгодно е да се крият пари от заплащането на труда, при 100 лева на работник още 53 лева отиват осигуровки и данъци“, обясни Велев.

Като подсектор, които наскоро стана известен като рисков, от АИКБ посочиха шофьорските курсове. „За 2 лева на месец може да се наеме автомобил, а заплащането на месец да е 200 лева, поне официално, за да не се достигне 50 000 лева, при които е задължително да се регистрира фирмагта по ДДС. Добрата новина е, че наредбата за инструктори ще се промени и ще се ограничи сивия сектор при курсовете“, каза още Велев.

По европейски проект АИКБ е изследвала недекларираната заетост в България чрез проучвания сред работодатели и работници. По думите на проф. Емилия Ченгелова – ключов експерт по пректа, недекларирана заетост е част от сивата икономика и е всяка дейност, осъществявана срещу заплащане, която е законна по своето естество, но не е декларирана пред органите на публичната власт.

Според оценките на работодателите, недекларираната заетост в българската икономика през 2020 г.е 25,3 %, при работниците процентът е 32,9.

И двете групи смятат, че тенденцията през последните 3 години недекларираната заетост е да намалява.

Според оценките на работодателите и работниците най-често срещаната практика е работата на договор с фиктивни клаузи и допълнително заплащане на необлагаема сума в брой с обхват между 25 и 30 %. На следващо място е практиката за полагане на извънреден труд: обхват между 25 и 28 %. На трето място по честота на разпространение са прикритите трудови договори, като разминаването е в обхвата. Работодателите смятат, че обхватът е между 15 и 20 %, а при работещите - между 20 и 25 %.

Кои браншове са най-силно уязвими към практиката “работа без договор”?

Работодателите смятат, че най-рискови са секторите за ремонт на автомобили, преработваща промишленост, селско стопанство, хотелиерство и недвижимите имоти. Според работниците картината е по-различна, изследванията показват, че строителството е най-уязвим, отново селското стопанство, медии, отново автосервизите, но и застрахователните услуги.

Мнението на работници и работодатели еднакво за рисковете при практиката “работа на договор с фиктивни клаузи и допълнително заплащане на недекларирана сума в брой”.

Тук отново строителството, селското стопанство, преработваща промишленост, хотелиерство са водещи при рисковите сектори.

Браншовете, които са най-силно уязвими към практиката “прикрити трудови договори”, не се различават от изброените по-горе, но се добавят секторите на образование и научни изследвания. От "фалшива самонаетост" се отличават отново научните работници.

Според работодателите и работниците, най-масово прилаганата форма на недекларирана заетост е работата на договор с фиктивни клаузи и допълнително заплащане на необлагаема сума в брой. Това означава, че работодателите, които прилагат тази практика, разполагат със свободни суми, които използват за извършването на тези допълнителни плащания.