Година след като редица сектори и бизнеси в страната бяха принудени при възможност да преминат към работа от разстояние заради пандемията социалният министър Деница Сачева обеща бъдещи нормативни промени в Кодекса на труда за регламентиране на детайлите по дистанционната работа в България.

Това стана ясно от изявлението на Сачева в рамките на парламентарния блиц контрол днес. Питането за осигуряване на адекватна правна уредба, която да защитава правата на работещите при работа от разстояние беше отправено от депутата от левицата Дора Янкова.

Сачева отчете необходимостта от бъдещи нормативни промени и посочи, че те трябва да са насочени към организацията на работа от разстояние – на първо място за здравословни и безопасни условия на труд, както и за работното място като оборудване и поддръжка. 

Предстои сериозен дебат между социалните партньори за уточняване на редица правила при дистанционната работа, каза Сачева. И допълни, че едно от предложенията към момента е комуналните услуги на работното място (ток, вода, парно, интернет) да бъдат за сметка на служителя, а техническото оборудване – компютри, скенери, принтери и други, да са за сметка на работодателя, ако не е уговорено друго между двете страни.

Трябва да се регулира нормативно и трудовата злополука при работа от разстояние, както и правата на работодателя и служителя и комуникацията между тях, посочи министърът.

В следващите години ускорените процеси по дигитализация на труда, както и търсенето на гъвкави форми за работа ще доведат до редица предизвикателства пред законодателството, посочи Сачева.

Тя уточни, че вече се обсъждат въпроси дали „ако паднеш вкъщи, докато си в хоум офис, се води трудова злополука“. По тези въпроси предстои сериозен дебат между работодателските и синдикалните организации, преди да бъдат нормативно регламентирани, подчерта тя.

За една година наблюденията на социалното министерство показват, че има слабо нарастване на работните места в дистанционна форма на заетост. В различните региони и икономически дейности гъвкавата заетост е между 5 и 10%, като е най-голяма в ИТ сектора, търговията и в услугите – счетоводни, консултантски и обучителни.

През миналата година по държавни програми общо 2500 безработни и заети са преминали обучения за придобиване на компютърни умения, а други 400 са обучени за дигитални компетентности. През тази година е предвидено още над 11 хиляди души да преминат такива обучения, посочи министърът и каза, че е осигурен финансов ресурс по Националния план за действие по заетостта.

Сачева отбеляза и вече одобреното от Европейския парламент право на трудещите се да се откъснат от работната среда след края на работния ден.

Социалният министър припомни, че Народното събрание вече одобри предложението в извънредно положение поради епидемия работодателите да могат да възлагат извършването на дистанционна работа, без да променят работното време, възнагражденията, длъжностите на служителите.

Една година след началото на пандемията Сачева отчете, че работата от разстояние е „добър инструмент за съчетаване на личния и професионалния живот“ в някои сектори. По думите й правилата за прилагане на работа от разстояние трябва да гарантират производителността и добавената стойност на труда.

Само за година след началото на пандемията от коронавирус голяма част от бизнеса превключи на режим дистанционна работа. За някои сфери – като ИТ, това дори не беше новост. Дистанционната работа, където е възможна, оптимизира процесите чрез гъвкавите схеми на труд, сочат наблюденията на специалисти по човешки ресурси. Наред с това инвестициите в дигитализация и нова организация на работата се превърнаха в инструменти за конкурентен и устойчив на кризи бизнес.

Оказва се обаче, че бизнесът в България изостава в дигитализацията на работните процеси заради архаичното трудово законодателство. В условията на пандемия работодателите са разкъсани между цифровизацията на процесите и все още аналоговото трудово законодателство у нас, което има нужда от ревизия и адаптация, обясниха специалисти от различни сфери на дейност в рамките на виртуална среща, организирана от MercerMarshBenefits в България.

Според експертите, сред които юристи и специалисти по безопасни условия на труд, е наложителна ревизия на Кодекса на труда в посока промяна на механизмите, които са вменени на работодателя за обмен на документи. Стана ясно, че повечето работодатели у нас вече са изградили собствени фирмени схеми за обмяна на електронни документи, но все пак са длъжни да поддържат документи и на хартия.

Нормативната рамка в сферата на труда има нужда от корекция и адаптиране, за да отговори на новата дигитална реалност. Трудово-правната рамка в момента създава огромни затруднения, обобщават от бизнеса.

Към момента работата от разстояние се урежда чрез допълнителни споразумения, които са задължителни. Според сегашната уредба няма пречка да се посочи повече от една локация за реализиране на работа от разстояние, но задължително условие е да се изпълняват изискванията за здравословни и безопасни условия на труд.

Глобална тенденция е да се търси правната рамка, която да регламентира разширяване на дистанционната работа, тъй като тя все повече набира скорост, посочват експертите по човешки ресурси. Източна Европа като цяло изостава от тези процеси, но вече и тук хибридните форми на работа и дистанционната се разрастват.

Евгения Маринова, редактор Десислава Попова