От години се говори за това, че България е добро място за инвестиции и че страната има потенциал. Нищо обаче не се прави, за да се потвърди, че сме готови да посрещнем евентуалното търсене. Продължава да има елементарни пропуски, които спъват инвеститорите, особено „на зелено“. Това са част от констатациите в доклад на Българската стопанска камара (БСК), изготвен от Веселин Илиев, главен директор „Външноикономически отношения“ в работодателската организация.
Според изводите България се намира близо до големите европейски производители, а като предимства често се посочват членството ѝ в ЕС, стабилната валута, ниските данъци и евтината работна ръка. Рядко се припомня обаче, че това не е достатъчно.
Проблемите не са нови и от БСК многократно са ги назовавали – липса на е-управление, раздута администрация, няма целенасочена ясна визия и политика с приемственост, независимо кое правителство е на власт, правна сигурност, прогнозируема и сигурна бизнес среда, сигурност на капитала, наличие на „усещане“ за корупция, което усещане не се среща с усещане за борба с корупцията.
Според доклада нарасналата конкурентоспособност се дължи основно на международни компании в България и по-малко на местни фирми. Български фирми с глобална конкурентоспособност са тези, които работят основно за чуждите пазари и не са обект на значителна регулаторна тежест, а не тези, които печелят обществени поръчки в България.
Технологичното обновление не се случва достатъчно бързо и е опорочено от недостатъчно ефективни инвестиции по оперативните програми. По-скоро изключение са случаите на внедрени български разработки, независимо от произхода на инвестициите, пише още в докалда.
„Когато европейските политици говорят за повишаване на технологичната сигурност на ЕС, имат предвид такива стоки и технологии, които са от съществено значение за икономиката и, по-специално – за ключовите производства. Това най-често са главни базови технологии (Key Enabling Technologies) и технологии на бъдещето. Важен елемент от тази нова сигурност на ЕС са усъвършенствани производствени технологии, използващи роботика, 3D и 4D принтиране и изкуствен интелект, нанотехнологии, авангардни материали, биотехнологии, сигурна, чиста и ефективна енергия, интелигентен транспорт, ресурсна обезпеченост, а покрай самата епидемия – обезпеченост с медицинска апаратура, химически чисти вещества за фармацията, както и високотехнологични предпазни средства. Какво от това чухме в България? Чухме, че страните от Вишеградската група (Унгария, Чехия, Словакия и Полша), заедно с България и Румъния, ще бъдат печеливши от този процес. Има сигнали за релокация на производства и е от изключително значение какви предприятия ще привлечем в България и какви ще привлекат останалите страни от разглежданата група. Най-образно казано – кой ще шие маски и кой ще произвежда медицинска техника и лекарства“, обясняват от БСК.
Въпреки по-ниските стойности на БВП на глава по паритет на покупателна способност (ППС) в България делът на заетите в материалното производство не се различава съществено от този в другите 5 държави и средно за ЕС. Но делът на заетите във високо и средно технологичните производства, където се очаква да бъде конкуренцията при бъдещата релокация, значително изостава от този в другите държави.
Наличието на квалифицирана работна ръка и особено на таланти е един от факторите с голямо влияние. Китай, Индия и цяла Югоизточна Азия, където държавите интензивно инвестират в образование и квалификация, ще продължат да бъдат важна локация за много производства, именно заради огромното население и резерв от работна ръка там. Разглежданите 6 държави (Унгария, Чехия, Словакия, Полша, Румъния, Българя) нямат човешкия капацитет да посрещнат мегазаводите, които работят в Азия. България трябва да се фокусира в привличането на по-малки производства, между 100 и 1000 души, в изключителни случаи повече (напр., завод на „Фолксваген“), констатират от БСК.
Според данните от доклада пътни превозни средства, машини и апарати, и електроника и електротехника формират около и над 50% от износа на Чехия, Унгария, Румъния и Словакия, на Полша – 36%, на България – 22%. България, единствена от 6-те, има износ на суровинна стокова група с дял в износа си над 5% – горива, мед, зърно.
Тази структура на българския износ не благоприятства привличането на стратегически високотехнологични инвеститори, коментира Илиев.
„Когато потенциален инвеститор се запознава за първи път с една държава, пита кой вече е там. Ако види развойни офиси на Jonson Control, SAB или FESTO, изводите са едни, когато види гръцки и турски цехове за чорапи и чушки – други“, пише в документа.
От БСК са категорични още, че България няма с какво да впечатли потенциални инвеститори, които биха избирали измежду Унгария, Чехия, Словакия, Полша или Румъния.
