Бизнесът остава в очакване на добрите идеи, които да финансира. Около това мнение се обединиха участниците във втория панел на дискусията „Предприемачи на бъдещето“, организирана от Investor Media Group.

При осигуряване на първоначален и допълнителен капитал най-важен е екипът, който да доведе до успешен край реализацията на проектите, съветва Милен Иванов, създател на CEO club Bulgaria, CEO angels club, представител, Founders Institute за България.

Според него цената на идеята е близко до нула без реализация. „Екипът е всичко, който оценява компания без реализация, но вижда нахъсани хора. Ние сме по-малко инвестиционни банкери, повече стимулираме собствениците на идеи –това е основният актив, който оценяваме“, каза той.

Инвестиция за „умните" пари

Милен Иванов подчерта, че бизнес ангелите преценяват предприемачите, за да вложат „умните си пари“. „Търси се кооинвеститор, затова събираме хора с различна експертиза и опит за сделки, за да се постигне комфорт и диверсификация на портфолиото с 15-16-17 компании“, посочи той и коментира, че в България изборът може да падне и върху някоя компания само защото някоя от тях ти харесва.

„През следващите пет години ще инвестираме в бизнеси, не в проекти и идеи, които променят света. Трябва да виждаме валидация от пазара и продажби", прогнозира Милен Иванов. Той подчерта, основният формат за комуникация е онлайн - предимство, което се е оценило  по време на пандемията, и съобщи, че компанията е направила клон в Лондон в началото на кризата, а в Амстердам по време на пандемията.

„Инвестиционните намерения по време на криза са в графата „Дай да видим какво ще стане“, коментира по време на дискусията Иванов и потвърди, че сега е най-доброто време за инвестиции, защото е паднала цената на активите. 

Съветът му е предприемачите да се ориентират отрано и да не останат на ниво „флиртуване с идеите“, а да използват, че нови три или четири ангелски групи ще стартират в България.

Да структурираш модела си

Христо Борисов, съосновател и изпълнителен директор на Payhawk, е категоричен, че предприемачите трябва да проявяват инициатива и да не търсят финансиране в последния момент – три-четири месеца преди стартирането на реализация на идеите си, а да се пробват различни възможности.

„Повече да разговарят, да проведат 30-40 разговора, за да се ориентират и да разберат има ли смисъл тяхната стратегия“, отбеляза той.

Христо Борисов разказа за пътят на неговата компания, която успява да реализира идеята си с финансиране от 7,2  млн. лева от бизнес ангели и фондове за рисков капитал. „Стартирахме с бизнес ангели и с тях идва голяма мрежа от контакти и когато се стигне до фондовете вече има привличане на капитал“, каза той и информира, че в България вече има над 40 фонда с рисков капитал.

Той съветва в началото при започване на бизнеса фирмите да планират с 20-30% по-малко приходи, за да са подготвени и за неблагоприятни критични ситуации, като заяви, че слабост на много компании е, че не успяват да структурират риск модела си.

Как се защитават идеи

Въпросът не е само да имаш идея, важното е да я реализираш, да стане печеливша, съветват експертите.

Милен Иванов е убеден, че това е малко вероятно да има кражба на идея, но посочи, че при съмнение да се направи собствено проучване. За него най-важното е предприемачите да споделят идеите си, за да преценят заедно трудностите и възможностите с финансиращите институции.

Подкрепата от банките

„Идеите на бизнеса бяха стопирани заради пандемията с коронавируса, но вече започват да се реализират, виждам събуждане на икономиката и стартираме с всички програми отпреди 13 март“, съобщи Димитър Герджиков, началник отдел „Бизнес развитие“ в управление „Банкиране малък бизнес“ на Пощенска банка.

Той напомни, че банката подпомага бизнеса на клиентите с финансиране, като работи активно по няколко програми, сред които инициативата COSME и най-новата на Българската банка за развитие.

„Виждаме, че клиентите наблюдават програмите на ББР и Фонд на фондовете", каза банкерът и потвърди, че финансирането на Пощенска банка ще бъде не само за малкия и средния бизнес, но и към по-големия, към който банката се отнася по-консервативно заради риска, който носи бизнесът. Над 60 хиляди са малките фирми, които работят в дългосрочното партньорство с банката, която е предоставила над 800 млн. лева от кредитния си портфейл.

Предизвикателствата

„Липсата на хора е най-голямото предизвикателство. Хората са генератори на идеи, а много загубиха работата си. Качествени хора продължават да липсват. Хората, които да попълнят мениджърските позиции са дефицитни", категоричен е Димитър Вучев, председател на съвета за управление на Общинския гаранционен фонд за малки и средни предприятия към Столична община. Той потвърди, че това е най-голямото предизвикателство пред бизнеса. „Колкото и да си говорим за изкуствен интелект и високи технологии човешкият фактор ще продължи да липсва“, посочи той.

Вучев отчете, че това особено се е почувствало в последните месеци, когато се е оценила ролята на качествения адекватен риск мениджмънт, който да разиграва успешни сценарии за бъдещето.

Димитър Герджиков смята, че в бъдеще ще се промени начинът на работа.

„По време на пандемията работихме в хоум офиса по-натоварено с реално работното време 24/7 и по-ефективно. Но има нужда от настройки и гаранционни програми, а липсата на хора е най-големият риск пред нас", смята и банкерът.

Образованието като панацея

„Образованието е с приоритет и бъдещето принадлежи на устойчивите решения", каза Маги Назер, дигитален номад и социален предприемач.

Тя се надява, че модерните форми на обучение ще са фактор в социалната промяна.

Интервюто с Маги Назер ще бъде излъчено в предаването UpDate по Bloomberg TV Bulgaria.

Петя Стоянова, редактор Елена Илиева