На държавите членки ще бъде дадено по-широко поле да инвестират в енергийната ефективност на сградите съгласно Насоките за опазване на околната среда и за енергетика.
Фонд от 7,5 млрд евро в рамките на бюджета на ЕС ще гарантира прехода към Европейския зелен пакт
План за инвестиции на Европейския зелен пакт, приет от ЕК в Брюксел на 14.01.2020 година ще способства за прехода към неутрална по отношение на климата, зелена икономика
по следните три направления:
- Първо, посредством плана ще бъдат мобилизирани най-малко 1 трилион евро за устойчиви инвестиции през следващото десетилетие чрез бюджета на ЕС. В бюджета на ЕС по-голям от всякога дял от публичните разходи ще бъде предназначен за климата и околната среда. Така бюджетът ще привлече частно финансиране чрез гаранции и ще спомогне за това преходът да бъде справедлив, като улеснява инвестициите на публичния сектор в най-силно засегнатите от прехода региони посредством Механизма за справедлив преход.
- Второ, с бюджета ще се създаде благоприятна рамка за частните
инвеститори и публичния сектор. Той ще има за цел да осигури икономически ефективен, справедлив, както и социално балансиран преход. Финансовите институции и частните инвеститори трябва да разполагат с инструментите за правилно идентифициране на устойчивите инвестиции.
- Трето, планът ще предостави съобразена с нуждите подкрепа на
публичните администрации и организаторите на проекти при идентифицирането, структурирането и изпълнението на устойчиви
проекти. Ще бъде засилена подкрепата за публичните органи за оценка на финансовите нужди и за планиране на последващите инвестиции, както и за директното подпомагане на организаторите на проекти от публичния и частния сектор.
По какъв начин бюджетът на ЕС ще мобилизира най-малко 1 трилион евро през следващото десетилетие?
Мобилизирането на най-малко 1 трилион евро през следващото десетилетие изисква комбинация от средства, предоставени от бюджета на ЕС, предложен от Комисията, и генерирани от тях допълнителни публични и частни инвестиции.
Разходите, свързани с климата и околната среда, в рамките на бюджета на ЕС ще осигурят 503 милиарда евроза периода 2021—2030 г. в съответствие с целта за интегриране на 25 % от средствата в политиките в областта на климата, предложена за многогодишната финансова рамка (МФР) за периода 2021—2027 г. и включително разходите за околната среда във всички програми8
Това ще доведе до допълнително национално съфинансиране в размер на 114 милиарда евро за този период от време в областта на климата и околната среда.
Фондът InvestEU ще мобилизира около 277 милиарда евро частни и публични инвестиции в областта на климата и околната среда за периода 2021—2030 г., като предостави гаранция от бюджета на ЕС за намаляване на риска при операциите по финансиране и инвестиране.
С цел никой да не бъде изоставен, Механизмът за справедлив преход ще включвафинансиране от бюджета на ЕС, съфинансиране от държавите членки, както и принос от InvestEU и ЕИБ, така че да бъдат мобилизирани инвестиции от 100 милиарда евро за периода 2021—2027 г., които, екстраполирани за 10 години, ще достигнат 143 милиарда евро, за да се гарантира справедлив преход.
Фондът за иновации и Модернизационният фонд, които не са част от бюджета на ЕС, но се финансират чрез част от приходите от търговете за квоти за емисии на парникови газове в рамките на схемата за търговия с емисии, ще осигурят поне около 25 милиарда евро за прехода на ЕС към неутралност по отношение на климата.
Различните програми, предложени от Комисията за следващата многогодишна финансова рамка на ЕС, ще включват конкретни мерки за засилване на връзката между изпълнението на бюджета на ЕС и целта за по-екологосъобразна Европа без въглеродни емисии, например:
- Очаква се Кохезионният фонд и Европейският фонд за регионално развитие да инвестират най-малко 108 милиарда евро в проекти, свързани с климата и околната среда, през следващите 7 години (2021—2027 г.), което представлява повече от 30 % от общия пакет.
- Бъдещата обща селскостопанска политика ще насочи 40 % от общия си пакет в подкрепа на цели, свързани с климата. Всички директни плащания ще бъдат обвързани със спазването на завишени изисквания по отношение на околната среда и климата.
- Най-малко 35 % от бюджета на „Хоризонт Европа“ (който се очаква да достигне 35 милиарда евро) ще бъдат в подкрепа на целите в областта на климата. Освен това през последната година от изпълнението на „Хоризонт 2020“ Комисията подготвя допълнителна покана за представяне на предложения за около 1 милиард евро, предназначени за приоритетите на Зеления пакт, в допълнение към съществуващите отпуснати средства в размер на 1,35 милиард евро през 2020 г.
- Пакетът на програмата LIFE ще се увеличи с 72 % в сравнение с периода 2014—2020 г. до 5,4 милиарда евро. Над 60 % от нейния пакет ще преследват свързани с климата цели, включително 0,95 милиарда евро за действия в областта на климата, 1 милиард евро за прехода към чиста енергия и 2,15 милиарда евро за природата и биологичното разнообразие.
- Най-малко 60 % от бюджета на Механизма за свързване на Европа (подпомагащ транспорта, енергетиката и цифровите инфраструктури) ще бъдат насочени в подкрепа на целите в областта на климата.
- Според прогнозите Европейският социален фонд ще подкрепи повишаването на квалификацията и преквалификацията на 5 милиона души, за да могат да заемат екологосъобразни работни места в зелената икономика.
Освен това Фондът за модернизиране на схемата на ЕС за търговия с емисии и Фондът за иновации, които се финансират извън дългосрочния бюджет на ЕС, ще насочат допълнителни средства към зеления преход.
енергия. Целта е да се сподели иновационният риск с организаторите
на проекти, за да се подкрепят новаторски проекти, които са първи по рода си, и да се превърне европейската промишленост в световен лидер в тези чисти технологии.
В момента Комисията подготвя първата покана за представяне на предложения за Фонда за иновации, на която следва да бъде даден ход в средата на 2020 г., в размер от 1 милиард евро.
През следващите месеци ще се проведат няколко работни срещи за
информиране на организаторите на проекти и други частни и публични инвеститори с цел разработване на набор от ефективни критерии за подбор.
Модернизационният фонд ще подкрепя инвестициите в модернизирането на електроенергийния сектор и енергетиката като цяло, като подобри енергийната ефективност в 10 държави членки с
по-ниски доходи. Той може също така да подкрепи преквалификацията и повишаването на квалификацията на засегнатите лица. Комисията скоро ще проведе консултация относно правилата за прилагане на Модернизационния фонд.
Комисията ще направи преглед на двата инструмента като част от преразглеждането на схемата на ЕС за търговия с емисии и ще разгледа възможността за отпускане на допълнителни приходи
за бюджета на ЕС, за да се засили финансирането на справедливия преход.
Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) също играе ключова роля за
финансирането на прехода към неутрална по отношение на въглеродните емисии, устойчива икономика.
Банката използва собствените си ресурси и бюджетна подкрепа
от ЕС по различни програми и механизми, за да финансира действия в областта на климата и инвестиции в областта на околната среда, както в рамките на ЕС, така и извън него. През 2018 г. почти 30 % от подписаните от ЕИБ операции са допринесли за действия в областта на климата, като са подпомогнали инвестиции за смекчаване на
изменението на климата и за адаптиране към него, както и за нисковъглероден и устойчив на изменението на климата растеж.
За 2019 г. ЕИБ очаква този принос да е бил между 28 и 31 %. За целия срок на действие на Плана за инвестиции за устойчива Европа от едно десетилетие се очаква ЕИБ да финансира извън мандатите на ЕС около
600 милиарда евро инвестиции в областта на климата във всички държави членки.
Предвид значителния размер на инвестициите, необходими за постигане на целите в областта на климата и на по-общите цели за устойчивост на ЕС, през март 2018 г. Комисията предложи Плана за действие за финансиране на устойчив растеж.
На базата на този план за действие, който допринася за изграждането на съюз на капиталовите пазари, бяха положени основи от значение за създаването на рамки, благоприятстващи мобилизирането на финансиране за устойчиви инвестиции.
Такъв е случаят по-специално с таксономията на ЕС, с оповестяването от финансовия сектор на информация относно устойчивостта, както и с показателите за климата. Чрез международно сътрудничество, например чрез Международната платформа за устойчиво финансиране, ЕС насърчава съгласувани подходи и засилено въздействие на устойчивото финансиране по света.
Въз основа на Плана за действие за 2018 г. и предвид Европейския зелен пакт, Комисията ще представи през третото тримесечие на 2020 г. обновена стратегия за устойчиво финансиране, чиято цел е то да бъде увеличено в още по-голяма степен.
Комисията:
- ще подготви през 2020 г. делегираните актове относно целите на
таксономията на ЕС през тази година във връзка с изменението на
климата, както и делегираните актове относно другите екологични цели
на таксономията на ЕС до края на 2021 г.;
- ще проучи и начина, по който таксономията на ЕС може да се използва в контекста на Европейския зелен пакт от публичния сектор, извън
InvestEU;
- ще започне през първото тримесечие на годината обществена
консултация относно обновена стратегия за устойчиво финансиране с цел да я представи през третото тримесечие на 2020 г.;
- ще създаде стандарт на ЕС за „зелени“ облигации през 2020 г. и ще
проучи начините, по които този стандарт, както и други
благоприятстващи рамки, могат да увеличат публичното и частното
финансиране на устойчиви инвестиции.
Комисията ще одобри подкрепа, оказвана от държавите членки на дружествата, с цел намаляване на въглеродните емисии или за електрифициране на производствените процеси, при условие че икономическите стимули не налагат вече въпросната инвестиция и дружествата намаляват въздействието си върху околната среда, като надвишават стандартите или показателите на Съюза.
На държавите членки ще бъде дадено по-широко поле да инвестират в
енергийната ефективност на сградите съгласно Насоките за опазване на околната среда и за енергетика. По-специално на държавите членки ще бъде предоставена по-голяма гъвкавост да подкрепят механизмите за финансиране, които са изгодни за потребителите на електроенергия, като например договорите за енергоспестяване с гарантиран резултат. При тези механизми дружествата за енергийни услуги инвестират
в модернизирането на сградите, за да повишат енергийната им ефективност и биват възнаградени чрез икономиите на енергия в сметката на потребителя за електроенергия.
Държавите членки ще разполагат също с повече гъвкавост, за да подкрепят модернизациите, които повишават енергийната ефективност на сградите и представляват инвестиция в производството на енергия от възобновяеми източници за собствено потребление.
Освен това Комисията ще предложи да бъдат преразгледани регламентите относно Изследователския фонд за въглища и стомана, за да стане възможно използването на част от активите на Европейската общност за стомана и въглища, които са в ликвидация. Това ще помогне за поддържането на годишната програма за научни изследвания в размер на най-малко 40 милиона евро, както и за осигуряването на възможност за финансиране на големи авангардни проекти за научни изследвания и иновации в областта на чистото производство на стомана.
Научноизследователските дейности в сектора на въгледобива ще се съсредоточат върху регионите в преход в съответствие с принципите на Механизма за справедлив преход.
Фондът за справедлив преход (ФСП) ще разполага със собствен бюджет от 7,5 милиарда евро в рамките на бюджета на ЕС, които са в допълнение към предложението за следващата многогодишна финансова рамка, направено от Комисията през май 2018 г.
Фондът ще има за цел да облекчава социалните и икономическите разходи, свързани с прехода към неутралност по отношение на климата.
От Фонда за справедлив преход ще се възползват териториите с голяма заетост в добива на въглища, лигнитни въглища, битуминозни шисти и торф, както и територии с отрасли с висок интензитет на, парникови газове, които ще бъдат или закрити, или сериозно засегнати от прехода.
Равнището на подкрепа ще отразява мащаба на предизвикателствата в тези територии по отношение на необходимостта както от икономическа диверсификация, така и от преход към дейности с нулеви емисии и нисковъглеродни дейности с потенциал за растеж, а също и на
преквалификацията на работниците с оглед на това да разполагат с необходимите умения, за да се възползват от новите работни места.
Консултантският център InvestEU ще осигури единен портал за достъп както за публичните, така и на частните организатори на проекти, както и за финансовите посредници с цел извършване на операции по финансиране и инвестиране в полза на субекти, които се затрудняват да получат достъп до финансиране.
Комисията ще гарантира, че подкрепата за публичната администрация и за всеки проект се предоставя по координиран начин, когато това е целесъобразно.
Комисията ще продължи да проучва със съответните партньори какви допълнителни източници биха могли да бъдат мобилизирани, за да се посрещнат дългосрочните нужди от финансиране на прехода по новаторски начин.
Освен това, в съответствие със заключенията на Съвета от декември 2019 г., Комисията ще изготвя и представя редовни оценки на екологичните и социално-икономическите последици от прехода към неутралност по отношение на климата и на съответните нужди от инвестиции за справяне с тези последици, когато е необходимо.
Вижте по-долу
СЪОБЩЕНИЕ НА КОМИСИЯТА ДО ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ, СЪВЕТА,
ЕВРОПЕЙСКИЯ ИКОНОМИЧЕСКИ И СОЦИАЛЕН КОМИТЕТ И КОМИТЕТА НА РЕГИОНИТЕ
към
СЪОБЩЕНИЕ НА КОМИСИЯТА ДО ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ,
ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪВЕТ, СЪВЕТА, ЕВРОПЕЙСКИЯ ИКОНОМИЧЕСКИ И
СОЦИАЛЕН КОМИТЕТ И КОМИТЕТА НА РЕГИОНИТЕ
Таблицата вижте тук
