Алкохол и цигари ще поскъпнат заради депутатски мераци да се въведе видеонаблюдение над акцизните складове. За това алармират производители и търговци, които ще бъдат засегнати от мярката. Предложението не е обсъждано нито с бранша, нито пък с населението, а е вкарано с изменение в закона за акцизите през законопроекта за държавния бюджет за 2020 г. Както е известно, това е любимият начин за приемане на лобистки текстове, за които нашите депутати не искат да се разчува. Ако предложението мине, предприятията от алкохолния и тютюневия сектор ще бъдат принудени да инвестират десетки милиони левове в персонал и системи за видеонаблюдение и контрол в акцизните складове. Резонно, тези средства ще бъдат калкулирани в крайната цена на продукцията им. С колко ще поскъпнат алхохола и цигарите– все още е рано да се каже, тъй като трябва да се пресметнат разходите. Ясно е обаче, че сметката ще бъде поета отново от потребители, които и без това плащат солено. Предложението е вкарано на 20 ноември 2019 година. Парадоксът е, че само 6 дни по-рано народните представители, сред които са и повечето от вносителите на новите текстове, единодушно заявиха, че подобна система ще има неясен ефект върху приходите и затова не трябва да се въвежда. Пилотно, тя може да се приложи само за горивата, където нелегалният сектор е твърде висок, заключиха народните представители и решиха ефектът да се анализира преди да се разшири върху останалите акцизни стоки. Какво се е случило за 6 дни не е ясно, но депутатите правят салто, заставайки на 180 градуса спрямо предходната си позиция с мотива, че това ще донесе допълнителни средства в хазната. Мотивите са, че така ще се намерят пари за предучилищното образование и за Македонския научен институт. Любопитното е, че Македонският научен институт е неправителствена структура, свързвана с ВМРО. В същото време за БАН, който е лицето на официална наука, увеличението в бюджета е минимално. В държавните разходи за образование са предвидени около 1,3 млрд. лв. Не е ясно как десетина милиона, на колкото се оценяват потенциалните приходи за бюджета от въвеждането на камерите, ще допълнят значително харчовете за тази дейност. Никой не е пресметнал и косвения ефект върху държавния бюджет от свиването на потреблението на акцизни стоки. Сумарно алкохолът и цигарите вкарват в хазната над 2 млрд. лв. годишно. Намаление с 10 на сто на потреблението би означавало около 200 млн. лв. по-малко налози, без да се броят ДДС, осигуровки и данък-печалба, който компаниите вкарват в бюджета. Това, от своя страна, ще доведе до намаление на средства за здравеопазване, социална политика и увеличение на заплати. Според Асоциацията на производителите, вносителите и търговците на спиртни напитки – Спиритс България (АПВТСН) от видеонаблюдението ще пострадат водещи български компании, които имат основен принос както за приходите в държавната хазна, така и за развитието на българската икономика през последните десетилетия. Опериращите в сектора компании годишно допринасят със стотици милиони лева в приходната част на държавния бюджет под формата на акцизи, данъци и осигу ровки. Тези производители и сега са обект на постоянен и най-стриктен контрол от страна на митническите органи, приходната агенция, Министерството на икономиката, Изпълнителната агенция по лозата и виното към Министерството на земеделието, храните и горите, РИОСВ, РЗИ, КЗП и безбройни други органи с контролни функции. Асоциацията изтъква, че подобни драконовски мерки няма в нито една държава в ЕС. А въвеждането на видеонаблюдение би надградило есесовската система за отчитане на приходите в момента. Производителите и сега поддържат за своя сметка постоянна дистанционна връзка към Агенция „Митници", предавайки в реално време данни за всички входящи и изходящи потоци на акцизни стоки във и от данъчните складове, както и за движението на тези стоки в самите складове. В реално време компаниите дават и данни за всички превозни средства (при въвеждане и извеждане на акцизни стоки), вкл. номерата на регистрационни табели, данни за шофьор и маршрут на превозните средства. Не е ясно с какво въвеждането на видеонаблюдение ще подобри тази система, недоумяват производителите. Ясно е, че големият печеливш от мярката ще бъдат нелегалните казани, които произвеждат фалшив алкохол. Те не плащат данъци и осигуровки. Производителите на ментета не са и чували за камери, камо ли пък да имат намерение да ги въвеждат. Вместо да удари тях и да напълни хазната, парламентът предпочита да изцежда отново легалните, които са на светло и плащат съвестно дължимото на държавата, с което се издържат образование, здравеопазване и социални грижи. Според лозаро-винарската камара, заради липсата на законодателни решения срещу този нелегален сектор, хазната губи всяка година по над 100 млн. лв. Лозарите твърдят, че над 8 000 субекта произвеждат нелегален алкохол - изцяло незаконно – без регистрация или лиценз. Този нелегален алкохол се плаща най-вече със здравето на българските граждани. Най-голямата работодателска организация КРИБ също застава зад производителите. Според едрия бизнес въвеждането на такава мярка би поставило българските компании в по-неконкурентно положение спрямо европейските им колеги. Не приемаме за пореден път, без да се предоставени ясни разчети, демонстриращи наличието на реален фискален риск, чрез прибързани и необосновани законодателни текстове да се поставя под съмнение данъчната почтеност на български предприятия, които са доказали през годините, че работят в светлата част на икономиката, създават работни места, имат съществен принос в приходната част на хазната тук в България и са се доказали като партньор на компетентните институции в борбата със сивия сектор, се казва още в становището на КРИБ.