България е една от единайсетте държави в Европейския съюз (ЕС), в които инвестициите още не са се възстановили до предкризисните им нива. Това констатира Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) в годишния си доклад за инвестициите, който обобщава резултатите от годишното проучване сред 12 500 предприятия в Европа.

По-голямо изоставане се отчита само в Гърция. Другите държави, в които инвестициите буксуват, са Словения, Румъния, Кипър, Португалия, Испания, Латвия, Финландия, Хърватия, Литва – т.е. повечето страни от Източна и Южна Европа.

На фона на данните, че 85% от фирмите в ЕС правят инвестиции, като делът им достига 95% във Финландия и Словения, в България този дял е най-нисък в ЕС – 67%, сочат още данните

Същевременно се очаква България да е сред страните в ЕС, в които държавните инвестиции ще засилват значението си в националните бюджети. През 2019 г. и 2020 г. капиталовите разходи ще представляват по-голям дял от правителствените бюджети в повечето страни от ЕС в сравнение с периода 2015-2018 г. Публичните инвестиции ще се увеличат по-осезаемо в страните от Южна Европа в средносрочен план, посочва още ЕИБ. Същевременно се очаква намаляване на публичните инвестиции в някои държави от Централна и Източна Европа.

В средносрочна перспектива все пак се предвижда държавните инвестиции да останат под средното ниво в дългосрочен план, пише в документа. Програмите за стабилност и конвергенция, представени по време на Европейския семестър през 2019 г., показват, че перспективите пред държавните инвестиции са стабилни в средносрочен план. Бюджетните планове показват, че инвестициите се колебаят около 2,9-3% от европейския брутен вътрешен продукт (БВП), което е под дългосрочна средна стойност от 3,2%.

В очакване на забавянето

Инвестиционната активност в ЕС като цяло се е възстановила от рецесията, като инвестициите възлизат на близо 21,5% от БВП на блока, отбелязвайки по-бърз ръст от икономиката от 2013 г. насам, показват данните на ЕИБ. Това е с 0,5 процентни пункта над дългосрочното средно ниво.

Фирмите, обаче, са песимистично настроени по отношение на политическата и регулаторна среда и сега очакват макроикономическият климат да се влоши на фона на спадащото търсене на европейския износ и отслабващото производство. Търговските войни и Brexit също допринасят за изострянето на напрежението. Така броят на фирмите в ЕС, които планират да намалят инвестициите, се увеличава за първи път от четири години.

Песимизмът сред бизнеса в ЕС е по-разпространен, отколкото в САЩ, което предполага доста крехка инвестиционна среда в бъдеще, заключават от ЕИБ.

Един от основните изводи в документа е, че Европа не успява да се възползва достатъчно от дигиталните технологии, а цифровото разделение сред фирмите се засилва. Дигиталните фирми са склонни да инвестират повече, да внедряват повече иновации и да се развиват по-бързо. В Европа, обаче, само 58% от фирмите са дигитални в сравнение с 69% в САЩ.

Особено силна е пропастта в сектора на услугите – 40% срещу 61%. Почти една трета от по-старите и установени фирми в ЕС – създадени преди повече от 10 години, са трайно недигитални, показват още данните.

В доклада си ЕИБ залага като основна препоръка ЕС да се възползва от рекордно ниските лихви, да увеличи публичните инвестиции, да катализира частните инвестиции и да насърчи ефективно финансово посредничество за справяне със забавянето на икономиката.

„Европа не може да чака безучастно настъпването на друг цикличен спад. След изгубеното десетилетие на слаби инвестиции и политики, фокусирани върху кризисния мениджмънт в краткосрочен план, трябва да се предприемат спешни действия на няколко структурни фронта“, призовава ЕИБ. Това са дигиталната революция, климатичните промени и преминаването към независима от въглеводороди икономика и социалната кохезия.

 Миглена Иванова, редактор Елена Илиева