Павлина Живкова Ски пистите край Трявна ще са на 800-1000 метра надморска височина. Това обаче не е проблем за кмета Стефан Данаилов, който сънува един спокоен балкански Кицбюел. Нямало сняг? Ще се построи язовир 15 000 кубика, който ще дава вода за изкуствен сняг! Данаилов се бори за трети кметски мандат, за да изгради ски зоната, която разпали екологичните и ловни страсти в планинския град. Инженерът, издигнат от Коалиция „За Трявна“, в която не влизат политически партии, води с 14% пред опонента си Драгомир Николов. Хората в Трявна си хвърлят шапките от радост – дойдат ли скиорите, ще дойдат и парите. На хотелиерите им е омръзнало да вземат по 20-30 лева за нощувка. Но най-голямата далавера ще бъде в многоетажното строителство – собствениците на ниви утре ще се събудят милионери! Две писти на три километра Според Общия устройствен план туристическата и ски зона край Трявна обхваща 451 хектара от югоизточната част на природен парк „Българка“. Предвижда се да бъдат изградени две писти с обща дължина 2909 м с капацитет 802 скиори/час, две седалкови съоръжения с дължини съответно 1601 м и 1479 м за 3000 души на час и едно влеково съоръжение с капацитет 800 човека на час. Планирана е и реконструкция на пътната отсечка до туристически дом „Българка“ и на пътя Плачковци - гара Кръстец. Легловата и обслужваща база ще бъдат съсредоточени в четири специализирани зони - с. Стоевци, „Българка“, „Виканата скала“ (която включва съществуващия горски дом „Българка“ с 40 легла) и гара Кръстец (където има туристическа спалня с 40 легла). Слалом край кафяви мечки Коалицията от 17 природозащитни организации „За да остане природа в България“ смята, че проектът е сбъркан, защото няма сняг, няма и питейна вода, а булдозерите ще захапят Природен парк „Българка“ и зони от „Натура 2000“. Освен това в парка живеели кафяви мечки. Тома Белев от Асоциация на парковете в България смята, че предложеният проект за Общ устройствен план (ОУП) на ски зоната е разработен в нарушение на Закона за устройство на територията и за опазване на околната среда., като не е разработена екологична оценка, паралелно с ОУП. Съоръженията са предвидени да се изградят при терени с голям наклон, което съчетано с тънкия почвен слой ще доведе до значителни ерозионни процеси. „Офроудистите са по-лоши“ Еколожката на община Трявна Емилия Драганешева има различна позиция от софийските си колеги. Според нея проектът е изключително щадящ природата. „ В крайна сметка ще се изградят само две от предвидените 4+1 писти. И ще бъдат изсечени само 15,91 ха гори“, каза пред „Класа“ Драганешева. Тя подчерта, че в ски зоната няма да се строят никакви нови зони, нито нова инфраструктура. Подобно е и мнението на планинската спасителна служба. Зам.-началникът й Николай Димов, който е работил по трасетата на лифтовете и пистите обясни, че опасенията на еколозите от София са безпочвени. „Защо не протестират срещу замърсяванията на въздуха от офроудистите, които са превърнали този район в място за своите надпревари“, пита Димов. Той смята за абсурден и мотивът на еколозите, че пистите застрашават мечата и вълча популация под вр. Българка. Досегашният кмет на Трявна Стефан Данаилов е по-конкретен в обвиненията си. „Има други интереси в конфликта. Единият е на ловците бракониери. Конкуренцията също работи усилено по темата. В Габрово, на същата височина на „Лозана“ строят подобни съоръжения. „Тази война може да бъде наречена регионална война на интереси“, казва Данаилов. Противниците на проекта пък казват, че има регионална война на глупостта и смятат за икономически нелогични инвестициите в подобен проект. Инж. Стефан Данаилов, кмет на Трявна: - Г-н Данаилов, как се роди идеята за изграждане на ски зона Трявна? - Трявна е туристически град от минимум 70 години. Имаше един застой през 90-те години, който в края им се изживя и градът отново започна да се развива. За устойчивото развитие на туризма обаче трябва да има и целогодишни условия. След новогодишните празници настъпва един период от около 2-3 месеца, в който градът е по-слабо посещаван. Точно заради това бяхме принудени да разработим проект, който да позволи оптимално използване на потенциала на планината. Т.е. говорим не толкова за идеи, колкото за необходимост. Искам дебело да подчертая, че Трявна няма нито претенциите, нито потенциала на зимните курорти в България. Говорим за малка писта с местно, локално значение. Определяме нашите туристи като хора от Южна България – до Стара Загора, с която имаме отлична жп връзка, както и клиенти от Северна България до Търново. Говорим за туристи, които идват за деня, карат ски и още същата вечер се връщат, без да приспиват. Ще им бъде по-евтино да дойдат до Трявна, вместо да пътуват до големите курорти. - Предварителните разчети за инвестицията са за около 40 млн. евро. Как ще осигурите тези средства? - Екологичният доклад препоръчва изпълнение само на първия от трите етапа на проекта. Той е за около 6 млн. евро. След приемането на общия устройствен план ще преминем към търсене на инвеститори. Възможно е и публично-частно партньорство, при което общината ще апортира земи. Надявам се и големите хотели в Трявна също да станат акционери, за да бъдат заинтересовани. Вече съм имал разговори с банки, с малтийски и руски инвеститори. В Трявна големият потенциал е строителството на малки ваканционни селища от затворен тип. Инвеститорите искат да създадат условия на своите граждани, защото става въпрос за хора от богатата част на континента, които освен хубавите къщи искат и да се забавляват в непосредствена близост до тях. По-лесно се продава една къща, до които има ски писта, отколкото, ако няма такава. - Проектът за ски зона оказа ли влияние върху цените на имотите? - Цените на селските къщи от 3-4 хил. лв. скочиха на 40-50 000 лв. След построяването на пистите можем да очакване поскъпване на имотите с поне още 50%. - Как ще отговорите на обвиненията, че едва ли ще има сняг по пистите заради малката височина, а за изкуствен няма вода? - Подобни неща говорят еколози, чиято дейност се простира в Борисовата градина в София или можете да ги видите пред някое министерство с плакати. Предлагам проблемите на Трявна да се решават от гражданите на Трявна. Защото в противен случай почваме да ставаме много глобални, което на мен не ми харесва. До Трявна има започнато строителство на язовир през 90-те години. В момента сме пред финализиране на заема със Световната банка за довършване на язовира. До приключване на проектирането на ски зоната общината ще има язовир и още един микроязовир в планината – 15 000 кубика, който ще се използва като източник за изкуствен сняг. Колкото до глобалното затопляне, аз не вярвам, че след три години ще изхвърлим печките. Природата е доста по-умна от нас и няма да позволи да се случват такива чудовищни неща. Когато няма сняг в Трявна, няма и в Банско, ама няма и в Алпите. Както и на морето има и дъждовни лета, ама не събарят хотелите.