Общините против налагането на делегираните бюджети
„Не одобряваме централизираното налагане на училищните делегирани бюджети. Не сме против тях, но трябва всяка община да прецени как и дали да ги въведе.“ Това заяви пред „Класа“ изпълнителният директор на Националното сдружение на общините в България (НСОРБ) Гинка Чавдарова.
Зорница Латева
„Не одобряваме централизираното налагане на училищните делегирани бюджети. Не сме против тях, но трябва всяка община да прецени как и дали да ги въведе.“ Това заяви пред „Класа“ изпълнителният директор на Националното сдружение на общините в България (НСОРБ) Гинка Чавдарова.
Тя добави, че е невъзможно училищата да минат отведнъж на делегирани бюджети, каквото намерение имат управляващите. Това обаче е записано в проекта на стачното споразумение между синдикатите и правителството. Според него от 2008 г. всички училища в страната трябва да се финансират по новия начин. Сега схемата се прилага само в държавните школа и в малка част от общинските.
„Централното въвеждане на делегираните бюджети ще изправи половината от училищата в страната пред финансов колапс. Това са предимно малки училища в отдалечени райони. Досега те са дофинансирани от общините, но с делегирането на бюджетите местните управи няма да имат стимул да дават допълнително пари и ще ги закрият“, коментира изпълнителният директор на НСОРБ.
Чавдарова обясни, че причина за финансовите затруднения на школата е начинът, по който се формират делегираните бюджети. Според проекта на правителството те ще се определят, като се умножи броят на учениците по издръжката за обучение, определена от държавата. „За догодина тя трябва да е средно 1151 лв. на дете, което няма да е достатъчно“, аргументира се Чавдарова. 80% от тези пари ще отидат направо в училището. „Останалите 20 на сто ще бъдат заделени във фонд за дофинансиране на училищата с големи разходи или за непредвидени харчове“, обясни тя.
Директорите определят заплатите
„С въвеждането на промяната от догодина училищните директори ще трябва сами да съставят бюджета на училището. Досега това ставаше на ниво община и школото не разполагаше с реални пари“, обясни за „Класа“ Стефан Иванов от Икономическия институт на БАН. Парите, които школските ръководства ще управляват, ще са само за заплати и текущи разходи.
Те обаче сами ще решават каква част от сумата да отиде за възнаграждения и каква - за сметки за ток, парно, вода и т.н. Държавата ще определи единствено минимален стандарт за възнагражденията. „Така в по-добре управляваните училища, с повече деца, преподавателите ще взимат повече“, обясни Иванов. Директорите ще решават дали да назначат повече учители, но с по-ниски заплати или да съкратят щата и да плащат повече.
Приходите от наеми остават в школото
Делегирането на бюджетите ще позволи на директорите да разпределят и приходите от управляваните от тях сгради. „Наемите от училищната лавка или книжарница ще отиват в училищния, а не в общинския бюджет. Директорът пък ще може да ги даде за 13-а заплата“, обясни Иванов.
Директорите ще могат да организират търгове за обществени поръчки, които сега минават през общината. „Така училището ще може само да избере доставчика на нафта за парното например“, добави експертът от БАН.