Фирмите, които работят със софтуер за управление на продажбите, получават 7 месеца отсрочка, за да изпълнят изискванията в Наредба Н-18/2006 за фискалните устройства. Това съобщи премиерът Бойко Борисов след провелата се днес среща в Министерски съвет между него, финансовия министър Владислав Горанов и представители на бизнеса.
„Постигнахме договорка срокът за прилагането на Наредбата за регистрациите на касовите апарати да се отложи със седем месеца за търговците, които използват системи за управление на продажбите“, написа Борисов във Facebook.
Сроковете за прилагане на Наредба Н-18 за касовите апарати ще бъдат променени за част от търговците от септември, заяви от своя страна Владислав Горанов след срещата с представители на бизнеса.
„Ще търсим решение с бизнеса за прилагане на наредбата. Реалното отчитане на оборотите трябва да бъде решено и процесите да бъдат изсветлени. Голяма част от оборотите се крият и това е целта на изменението на Наредба Н-18“, заяви Горанов, цитиран от БНР.
По думите му през следващите 7 месеца ще се намерят отговорите, които притесняват бизнеса, свързани с наредбата за касови апарати, каза още Владислав Горанов. Финансовият министър припомни, че на 19 февруари е анонсирал, че сроковете за прилагането на наредбата ще бъдат променени за част от търговците - тези, които използват системи за управление на продажбите.
Според него до отлагането на наредбата се е стигнало, защото се е появило напрежение между НАП и бизнеса, но фирмите трябва да приемат, че ще прилагат документа рано или късно. "Новите правила ще трябва да се прилагат, а бизнесът трябва да си плаща данъците", категоричен е финансовият министър.
Той призова следващите 7 месеца да не бъдат „пропилени“, а да се използват, за да се изчисти софтуерът и да се трасира пътя за приложението на наредбата.
Припомняме, че в момента според текстовете на наредбата, които влязоха в сила в началото на тази година, крайният срок за подмяната на касовите апарати и софтуера е 31 март за фирмите, регистрирани по ДДС, които разполагат с общо около 185 хил. касови апарата и 40 хил. фискални принтера. За останалите фирми срокът е 30 юни, а за едрия бизнес, който работи с интегрирани информационни системи – до 31 декември 2019 г.
След днешната среща между държавата и бизнеса фирмите, които работят със софтуера за управление на продажбите в търговските обекти (СУПТО) получават отсрочка от 7 месеца, което означава, че ще трябва да внедрят новите изисквания до края на есента.
От няколко месеца много браншови организации и представители на бизнеса алармират, че текстовете на наредбата не са изпипани достатъчно добре, а новите разпоредби ще принудят много фирми да затворят.
Преди две седмици г лавният финансов директор на БСК Станислав Попдончев представи резултатите от експресно онлайн допитване, осъществено от БСК в периода 6-10 февруари т.г., в което са се включили 2493 фирми. Според анкетираните средната инвестиция за всяко устройство, подлежащо на промяна (вкл. разходите за Софтуер за управление на продажбите в търговските обекти, по-известен като СУПТО), ако са необходими, е 2423 лв., а средният срок за въвеждане на СУПТО в експлоатация (вкл. закупуване, въвеждане в експлоатация, обучение на персонала) е 18 месеца. За сравнение, Наредба Н-18 предвижда 6-месечен срок, при това на фона на неясни формулировки, които не позволяват на разработчиците на софтуер да предложат на пазара подходящия СУПТО.
Анкетата на БСК показа още, че 78% от респондентите използват СУПТО, 54% от са запознати с изискванията на Наредба Н-18, но 44% имат само частична яснота, а това възпрепятства прилагането на изискванията в определените срокове. На този фон не е изненадващо, че 65% от анкетираните заявяват, че няма да успеят да изпълнят изискванията на Н-18 в нормативно определения срок (31 март 2019 г.), а други 27% се затрудняват да преценят. Едва 8% декларират готовност да отговорят на изискванията в посочвания досега срок.
95% от участниците в анкетата декларират, че не са подменили своя софтуер, а като основни причини за това посочват неясноти в Н-18, необходимост от цялостна преработка на софтуера и промяна на цялостната бизнес логика, както и липсата на одобрен от НАП софтуер, който да може да отговори на конкретните нужди на бизнеса.
