На 8 ноември Европейската комисия публикува своята Есенна икономическа прогноза за 2018 г. Документът е ценен, тъй като в него могат да се видят актуалните икономически показатели, както и официалната прогноза до 2020 г. на всички държави в ЕС, пише в анализа на Петър Ганев, старши изследовател в Института за пазарна икономика (ИПИ).

Ето някои важни наблюдения по фискалните показатели: 

През 2018 г. бюджетните дефицити в ЕС-28 продължават пътя си надолу и ще достигнат средно 0,7% от БВП на страните. Дефицитът в ЕС-28 премина през следните стъпки: 2,9% през 2014 г., 2,3% през 2015 г., 1,7% през 2016 г., 1,0% през 2017 г. и сега 0,7% през 2018 г.

Прогнозата за 2019 и 2020 г. обаче е тази тенденция да спре, като дефицитът се задържи в рамките на 0,7-0,8% от БВП на Евросъюза;

През 2018  и 2019 г. очакванията са поне 14 страни да имат бюджетен излишък или балансиран бюджет – в т.ч. влиза и България, като ЕК залага бюджетен излишък за страната и през 2019 г., въпреки внесения от правителството бюджет с дефицит. През 2015 г. в ЕС-28 имаше само четири страни с излишък – Германия, Естония, Люксембург и Швеция;

През 2018 г. 27 от 28-те страни членки влизат в рамките на 3-те процента дефицит. Единствената страна, която ще наруши правилото, е Румъния с прогнозен дефицит от 3,3% за 2018 г. Северната ни съседка в момента е страната с най-лоша фискална политика в ЕС, като очакванията са до 2020 г. дефицитът да се разшири до 4,7% от БВП;

Другият негативен пример е Италия, където се очаква влошаване на бюджетното салдо от -1,9% от БВП за 2018 г. до -2,9% за 2019 г. и -3,1% през 2020 г. Именно заради това влошаване бюджетните планове на Италия станаха причина за сериозни спорове в Европа. Тепърва ще видим дали ще настъпи някаква промяна в заявената фискална политика от правителството в Италия;

Официалната прогноза е Гърция да отбележи излишък за трета поредна година през 2018 г. (в рамките на 0,6% от БВП), както и да поддържа тези нива до 2020 г. Бюджетен излишък за три или дори пет поредни години не е виждан в южната ни съседка от средата на 70-те години на 20-ти век;

Свиването на дефицитите в Европа помогна и за намаляването на дълговите равнища – дългът на ЕС-28 спадна от 88,1% от БВП през 2014 г. до 81,4% през 2018 г. и потенциално до 77,6% през 2020 г. Очакванията са дългът на България да падне под 20% от БВП до 2020 г.

Всичко казано дотук по никакъв начин не означава, че във фискално отношение нещата е Европа са безоблачни. Напротив, дефицитът не е преборен – половината страни-членки не се и очаква да се отърват от него, дълговите равнища също остават твърде високи и като цяло за съюза са далеч над границата от 60% от БВП. Положителните тенденции обаче не бива да се подценяват.

Не бива да се пренебрегват и разликите между страните – някои като Италия и Румъния на практика раздуват проблемите си, а други, сред които и България, отдавна са на бюджетен излишък. Между другото Германия, която вече пета година ще има бюджетен излишък, е възможно още през тази година да изпълни и правилото за дълга в рамките на 60 процента от БВП. За последно Германия е била в тези рамки през 2002 г.

Макар да е бавно, трудно и с някои изключения, видно е, че Европа се бори със своите фискални проблеми. Остава обаче отворен въпросът дали сега, в добрите години, се полагат достатъчно усилия.

Ако се сбъднат някои от черните сценарии за по-сериозно забавяне на икономиката или дори нова криза и рецесия до 1-2 години – следва да отбележим, че официалната прогноза не предвижда толкова черен сценарий, то ЕС би навлязъл в новия лош период с тежък товар. Дефицитът би бил сходен с този от 2007 г., например, макар тогава броят на страните на минус да беше по-голям, но пък нивата на дълга ще са по-високи (+20 пр. пункта).

В тази среда за България е важно да остане в клуба на благоразумните, което означава да се поддържа излишък и да се свива дългът докато икономиката го позволява.