Министерството на финансите очаква икономически растеж от 3,7% през 2019 г., става ясно от есенната макроикономическа прогноза на ведомството. Нарастването на БВП на страната ще бъде задвижвано основно от по-силните публични инвестиции и публично потребление, пише още в документа. Въпреки това икономиката на България ще нарасне през 2018 и 2019 г. година с по-слаби от досега очакваните темпове в резултат на по-сдържаната икономическа експанзия в рамките на Европейския съюз.

„През първата половина на 2018 г. БВП нарасна с 3,4% в реално изражение при очакван годишен ръст от 3,9% в пролетната прогноза. Въпреки благоприятното развитие при потреблението и инвестициите низходящата динамика при износа доведе до по-нисък растеж на БВП и до ревизиране на очакванията за представянето на българската икономика през 2018 г.“, пише в прогнозата.

Есенната прогноза е особено важна, тъй като тя служи и като макрорамка за държавния бюджет за следващата година и параметрите, заложени в документа, са отразени и в сметките за държавните приходи и разходи.

Средносрочната прогноза (мотивите към законопроекта за бюджета) пък трябва да бъде готова до края на октомври.

От записаното в есенната макрорамка става ясно, че догодина ръстът на общите инвестиции в основен капитал ще достигне 9,5%.Според прогнозата частното потребление ще запази своя сравнително висок темп на растеж, но в сравнение с тази година темпът леко ще се забави поради по-ограничено нарастване на заетостта през 2019 г. Износът ще се повиши до 2,8%. Ускорението на крайното търсене спрямо 2018 г. ще предизвика и ускорение на вноса на стоки и услуги и ще увеличи отрицателния принос на нетния износ към реалния растеж на БВП до 2,4 процентни пункта, посочват още от МФ.

Икономическият растеж се очаква да достигне 3,5% в периода 2020–2021 г. Вътрешното търсене ще остане водещо за растежа на БВП по линия както на потреблението, така и на инвестициите. Докато по-ниските правителствени разходи за потребление и инвестиции ще доведат до по-слабо повишение на вътрешното търсене през 2020 г., растежът на публичните разходи ще се ускори в края на прогнозния период и ще се отрази в по-висок растеж на инвестициите и съответно на вътрешното търсене.

Финансовото министерство запазва непроменена прогнозата си за растежа на световната икономика за 3,9% през тази и през следващата година, но понижи прогнозатаа си за растежа на БВП на ЕС за 2018 г. до 2,1% (от 2,3% според пролетната прогноза) и за 2019 г. до 2% (от 2,1%).

От МФ очакват още, че растежът на частното потребление ще бъде ограничен през следващите години в съответствие с развитията при пазара на труда, които са свързани с почти изчерпване на възможностите за нарастване на заетостта.

Основните рискове пред реализиране на прогнозата са свързани с развитието на външната среда, включително динамиката на международните цени.

През 2019 г. се очаква леко ускорение на растежите във външната търговия. Ограничаването на отрицателното влияние от търговията с трети страни ще се отрази в нарастване на общия реален растеж на износа на стоки и услуги. Ускорението на вътрешното търсене и износа ще предизвика и по-силно нарастване на вноса. В съответствие с предходната прогноза се очакват положителни условия на търговия, но динамиката в количествата ще е предопределяща за общите растежи и номиналният ръст на вноса (8,7%) ще продължи да изпреварва този на износа (5,2%). При търговския баланс ще се наблюдава по-съществено нарастване на дефицита до 6,1% от БВП, в резултат на което общият баланс на стоки и услуги също ще премине в дефицит от 0,7% от БВП.

Според есенната прогноза се очаква догодина безработицата да се понижи до 4,8%, а нивото на участие в работната сила ще запази темпа си на повишение от 2018 г., тъй като спадът на работната сила няма да надхвърли този на населението. Нивото на безработица ще се понижи до 5,4% тази година и за първи път ще бъде по-ниско от историческия си минимум през 2008 г., отбелязва Министерството на финансите. 

Очаква се през 2019 г. растежът на заетите да отслабне до 0,3%, като по-бавен темп на нарастване се очаква както в индустрията, така и в услугите. При селското стопанство е заложено продължаващо намаление на заетостта, поради високия дял на самонаетите в сектора и преструктурирането на земеделските стопанства от такива, в които преобладават самонаетите, към стопанства, които наемат работна сила. За все по-ограниченото предлагане на труд в икономиката влияние ще оказва както намалението на населението в трудоспособна възраст, така и бързото изчерпване на потенциалния свободен трудов ресурс от безработни и лица извън работната сила (най-вече обезкуражени), обясняват от МФ.

Повишението на цените през 2019 г. се прогнозира да бъде 3%, а инфлацията в края на годината ще се забави до 2,6%. Базисната инфлация ще има основен принос за нарастването на общия индекс поради очакванията за стабилно нарастване на вътрешното търсене, докато влиянието на международните цени ще бъде минимално поради слабото им очаквано изменение през следващата година, става ясно още от прогнозата. Средногодишното нарастване на цените се очаква да се забави до 2,5% и 2,3%, съответно през 2020 и 2021 г., като приносът на базисната инфлация ще продължи да бъде водещ. Потребителските цени на горивата се очаква да останат относително стабилни до края на прогнозния период предвид очакваната динамика на международните цени на суровия петрол.

В периода 2018–2021 г. кредитирането за частния сектор ще продължи да нараства при очаквания за добра икономическа активност, относително висок растеж на потреблението на домакинствата и в условия на положителна динамика на пазара на труда.