Производителността на труда трябва да е сред основните фактори за определяне на минималната работна заплата (МРЗ) у нас. Така ще се създадат предпоставки да се дадат предимства на форми на заплащане, които в по-голяма степен да мотивират високопроизводителния труд. За целта трябва да има сключване на национално споразумение за въвеждане на механизъм за договарянето на МРЗ и окончателен отказ от административното й определяне.

Това становище застъпиха от Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) на кръгла маса на тема „Модели за договаряне на МРЗ на основата на разработения Модел за изчисляване на производителността на труда”.

АИКБ предложи нов модел за договаряне на минимална работна заплата и въвеждане на практиките на колективно договаряне на производителността на труда, съобщават от пресцентъра на организацията.

От асоциацията настояват определянето на минимални осигурителни доходи (МОД) да бъде прекратено и заменено с договаряне на минимални работни заплати по икономически дейности. Определянето на допълнителните възнаграждения за прослужено време и професионален опит (така наречените „класове“) трябва изцяло да бъде прехвърлено в сферата на колективното договаряне.

Предлага се и преминаване към договаряне по икономически дейности между съответните представителни организации на работодателите и на работниците и служителите на отраслово/браншово равнище. Според експертите на АИКБ колективното договаряне на ниво икономически дейности е много по-адекватно на икономическите реалности и особено на тенденциите в динамиката на производителността на труда, тъй като трендът на производителността на национално равнище не съответства на този при отделните икономически дейности.

Според АИКБ в момента при определянето на минималната заплата не е икономически издържано минималната заплата по отрасли, браншове и икономически дейности да се определя, след като е дефинирана минималната работна заплата за страната. Трябва да бъде точно обратното – да се започва с колективно договаряне на минималните работни заплати на ниво икономически дейности (съобразено с информацията от колективното договаряне на ниво отделни предприятия), а след това за минимална работна заплата за страната да се приема най-ниската стойност на договорена МРЗ за икономическа дейност.

„Ние сме готови да започнем договарянето на минималните заплати по икономически дейности незабавно след премахването на минималните осигурителни доходи (или „прагове”). Цялата процедура може да бъде вършена в рамките на досегашната законодателна уредба на колективното договаряне на ниво отрасъл или бранш“, заяви председателят на АИКБ Васил Велев.

Според АИКБ минималните осигурителни доходи представляват единствено грижа за попълване на фондовете на общественото осигуряване, докато колективното договаряне на ниво икономически дейности би било един честен и обективен начин за определяне на минималното възнаграждение на това равнище, особено в случая, когато са взети предвид динамиката на производителността на труда и трендът на инфлацията.

По думите на министъра на труда и социалната политика Бисер Петков е време да се потърси нов инструмент, който да замести вече остарелите минимални осигурителни прагове. „Напълно подкрепям идеята минималната работна заплата да се определя по икономически дейности в преговори между браншовите организации на работодатели и синдикати”, каза министърът.

С така действащия модел по никакъв начин не се насърчава производителността на труда и повишаването на квалификацията и мотивацията на работниците и служителите, посочи вицепремиерът и председател на НСТС Валери Симеонов. Не само това, но и чрез административното увеличаване на МРЗ принуждаваме най-малките фирми да преминават в сивия сектор, тъй като те трябва да увеличават разходите си без това да е съобразено с производителността им и приходите, които осъществяват, каза той.

Сред предложенията на АИКБ е и въвеждане на практиките на договаряне на производителността на труда в колективното договаряне. Така ще се договарят мерки за повишаване на производителността на труда, постигането на които да бъде възнаградено с повишаване на заплатите на работниците или с други придобивки, договорени с работодателите.

Новият модел е базиран на основата на разработения Модел за обективна оценка на производителността на труд. Според модела минималната работна заплата за страната няма да се определя от Министерски съвет, както е в момента, а ще се договаря по специален механизъм, който ще е резултат на национално тристранно споразумение между национално представителните синдикати и работодателските организации с държавата. Министерството на труда и социалната политика ще продължи да полага усилия за постигане на съгласие между социалните партньори за изработването на механизъм за определяне на минималната работна заплата, е уверил министър Бисер Петков. Той припомни, че парламентът е ратифицирал Конвенция 131 на Международната организация на труда, в която са дефинирани критериите за определяне на минималната заплата.