Сигурно сте пропуснали тази новина. На 19 юни акционерите на „Българска фондова борса – София" решиха от наименованието ѝ да отпадне името София, като тя вече ще се нарича само „Българска фондова борса". Промяната маркира „дългогодишния статус на БФБ като единствен национален оператор на търговия с ценни книжа и други финансови инструменти", обяснява в прессъобщение изпълнителният директор на институцията Иван Такев.
Промяната в името е само формална, защото много рядко някой и досега нарича борсата с пълното ѝ наименование. Всъщност новината е, че по същото време – на 18 и 19 юни, на БФБ се проведе едно от най-големите първични публични предлагания в нейната история. Производителят на птиче месо и яйца „Градус" успя да набере почти рекордните над 81 млн. лв. по пътя си към статута на публична компания. Очаква се до края на юли да стартира и свободната търговия с акциите на дружеството на БФБ.
Борсата несъмнено е основен елемент от функционирането на една пазарна икономика, но в българската нейната роля е относително малка. Пазарната капитализация на БФБ е 8,7 млрд. лв., което е най-ниската стойност спрямо БВП на страна от ЕС, а от началото на годината основният ѝ индекс SOFIX е пети по най-слабо представяне в региона на Централна и Източна Европа. За полугодието показателят е загубил 6,38%.
Обявената миналата седмица програма за финансиране на разходите на малки и средни предприятия, които искат да получат статута на публични компании, цели да докара нови играчи на борсата и да повиши интереса към българския капиталов пазар. На БФБ се котират акциите на повече от 280 компании, като по-голямата част от тях произхождат от времето на масовата приватизация. Сравнително малко са тези, които сами са излезли на борсата чрез първично публично предлагане (IPO) на своите акции.
Какво показва прегледът на 26 от най-големите първични публични предлагания на БФБ от 2004 г. насам (виж таблицата на стр. 24), когато прощъпалник направи „Инвестор.БГ"? (Компанията „Спиди" не е включена, защото тя стана публична не чрез IPO, а чрез директно предлагане на вече съществуващи акции (SPO).
Две от компаниите, които са в Топ 10 на привлеклите най-много средства при своето IPO – „Каолин" и „Девин", вече не са публични. Отписана е и „Дир.БГ", а търговията с книжата на фалиралата Корпоративна търговска банка е спряна.
На практика сравнително често търгувани – включени в борсовия индекс BGBX40, са само 8 компании, правили IPO – „Елана Агрокредит", „Агрия Груп Холдинг", БАКБ, „Билборд", „Химимпорт", „Монбат", „Сирма Груп Холдинг" и „Трейс Груп Холд". А включени в представителния индекс SOFIX, където са топ 15-те компании, са само 5 от „новите" – „Химимпорт", ПИБ, „Монбат", „Сирма Груп Холдинг" и „Трейс Груп Холд".
От таблицата може да се види и промяната в цената на техните акции от времето, когато са ги продавали на първоначалните инвеститори. Примерите за поскъпване са малко, и то дори за доста голям период.
И все пак IPO-тата успяха да доведат „за цвят" на борсата някои от най-големите и перспективни поне за времето си български компании. Но заради експозицията на публичните ни компании основно към българския пазар борсата не може да привлече сериозни чужди инвеститори. Както се видя и от резултатите от IPO-то на „Градус", по-голямата част от неговите предложени акции бяха изкупени от българските пенсионни фондове – обичайните играчи на пазара.
Субсидираният прилив на нови компании може да има ефекта на инжекция с ботокс, която да освежи борсата, като генерира интереса на по-широк кръг инвеститори към нея. Но за да не бъде краткотраен положителният ефект, бъдещите компании трябва да имат не само добро корпоративно управление, а и да покажат и реализират планове за развитие извън границите на страната. Иначе ефектът от ботокса ще отмине бързо.
