Предложението на Европейската комисия за следващата многогодишна финансова рамка (МФР) за периода 2021 – 2027 г. предвижда кохезионните фондове за България да се увеличат с 8% до 8,9 млрд. eвро в сравнение с договорените по това перо 8,3 млрд. за 2014 – 2020 г. Така се очертава второ поредно увеличение на средствата за сближаване, които страната получава, след като стана член на ЕС (през първия програмен период парите за кохезия бяха 6,7 млрд. евро).
Кохезионната политика е изключително важна за България, защото тя е прекият инструмент за намаляване на различията между страните от Източна Европа и развитите държави на Стария континент. Това е новата философия на Брюксел при бюджетирането – по-малко за напредналите и повече за догонващите. Но предложението на ЕК е рамка, която предстои да се приеме. Първият дебат на високо ниво за бъдещата кохезионна политика се проведе в София, в рамките на българското председателство на Съвета на ЕС.
Както каза министърът за председателството Лиляна Павлова, кохезионната политика ще запази дългосрочния си инвестиционен характер, но същевременно новият бюджет ще бъде по-модерен, по-динамичен, гъвкав и с по-опростени правила. Предложението на ЕК е изготвено по цени от тази година, като не е приложен инфлационен индекс. Но ако се запази съществуващата практика за добавяне на 2% инфлация за всяка година до началото на програмния период, средствата за сближаване в реално изражение със сигурност няма да намалеят.
Това, което за първи път се предлага за кохезионната политика, е задължителни 4% от средствата, които трябва да се насочват към два от новите приоритети на ЕС – справяне с миграцията и климатичните промени. Финансирането и на двете мерки е добре дошло за България. Страната така или иначе е гранична и предложените от ЕК по 400 евро на година за всеки приет мигрант ще са важни. Предложението за 1 евро за всеки премахнат тон въглероден диоксид пък със сигурност ще помогне за решаването на проблема със замяната на въглищните технологии в топлоелектрическите централи.
Нов момент има и при самоучастието. По действащите правила не по-малко от 15% от стойността на всеки проект трябва да се поема от националния бюджет на България, а в бъдещата МФР е заложено самоучастието да нарасне до 30 на сто. По този начин Брюксел цели да увеличи броя на проектите, които ще получават европейско финансиране. Тази допълнителна тежест за националния бюджет може да бъде смекчена, защото след 2021 г. се очаква ДДС по проектите да се поеме от ЕС.
По време на обсъждането оживена дискусия предизвика искането на ЕК финансовите помощи в следващата МФР да бъдат обвързани с реформи, въпреки че механизмът за контрол все още не е напълно готов. „Ще има спорове заради амбицията кохезионната политика да се обвърже с реформи. Убеден съм, че има достатъчно време да бъде намерен консенсус", заяви по този повод министърът по европейските фондове Томислав Дончев.
Следващата една година ще е ключова за постигането на баланс за финансирането на отделните приоритети и интересите на отделните държави.
