Един от най-екстремните скорошни случаи на корпоративна корупция е този с LafargeHolcim, швейцарско-френски гигант в производството на цимент, който бе обвинен през 2016 г. в прехвърляне на пари към въоръжени групировки, контролиращи пътища и пропускателни пунктове около фабрика в Сирия. Фирмата твърди, че не знае крайния получател на плащанията, защото ползвала посредници, за да гарантира запазването на производството. Но парите спокойно може да са отишли за финансиране на терористи от „Ислямска държава".
Разследването на LafargeHolcim е признак за по-голяма промяна. Ерата, когато европейските фирми можеха да говорят напоително за „етични кодекси" у дома и да се държат лошо в чужбина, приключи. Отдавна отминаха дните, когато германският закон третираше подкупите, плащани от промишлените гиганти на страната, като необлагаеми с данъци. Серия скандали в Европа подсказват, че прокурорите, както и политиците, осигуряващи свобода на разследващите, стават все по-нетолерантни към корпоративната корупция.
Друга голяма фирма под натиск е швейцарският производител на лекарства Novartis. От 2016 г. тя е разследвана за подкупване на политици, които да засилят позициите ѝ на гръцкия фармацевтичен пазар (фирмата извърши вътрешно разследване). През май тя призна, че е платила $1,2 млн. на фирмата Essential Consultants, собственост на личния адвокат на президента Доналд Тръмп след избирането му през 2016 г. Целта, каза бившият шеф на Novartis Джо Хименес, бе „да сме напред" в узнаването на плановете на Тръмп за здравеопазването. Фирмата казва, че плащанията са били легитимни, макар да признава, че е трябвало да помисли по-добре, преди да ги извърши. Разследващите обаче могат да се поинтересуват дали по този начин Novartis и други клиенти не са купували политически достъп до новоизбрания президент.
Подобен въпрос бе зададен на Венсан Болоре, един от най-успешните френски магнати, чиито разрастващи се интереси се простират от логистика в Африка до френски медии. Миналия месец той изтърпя унижението да бъде задържан за два дни в Париж за разпит. Близък негов сътрудник се оплака, че следователите са се отнесли грубо към него (според съобщенията Болоре е бил държан в килия цяла нощ), разпитвайки го дали са плащани подкупи на политици в Того и Гвинея преди десетина години с цел получаване на договори за управление на две пристанища. Болоре и фирмата му отричат всякакви нарушения.
Не е ясно докъде ще стигне съдебното преследване – следователите не повдигнаха официални обвинения. Все пак силно раздуханият разпит на магнат с близки връзки с френската политическа върхушка изпрати силен сигнал. Германия възприе по-твърда линия след шока с инженерния гигант Siemens, който през 2008 г. се съгласи на съдебно споразумение за $1,6 млрд. с американски и европейски власти за подкупи, но Франция все още има репутация, че си затваря очите за действията на нейни фирми в чужбина. Това се променя. „Франция без съмнение повиши залога", казва адвокат, помагащ на фирми, обвинени в престъпления на белите якички.
Нови закони затрудняват лошото поведение на европейските компании. Америка прие през 1997 г. своя Закон за корупционните практики в чужбина (FCPA). През годините той впримчи много европейски фирми, които имат операции в САЩ или са листнали акции и събрали там дълг. Някои от най-големите глоби по FCPA бяха наложени на европейски компании. В сравнение с Америка европейските фирми са завели сравнително малко подобни дела през последните години.
Сега местното законодателство наваксва. Приетият през юни 2017 г. френски закон Sapin II дава правомощия на съдилищата да съдят фирми за подкупи в трети страни дори ако никой не се е оплакал официално. Подобно на британския Закон за подкупите от 2010 г., и той бе написан въз основа на антикорупционната конвенция на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), договорена през 1997 г.
На европейско ниво нови правила срещу прането на пари като MiFID 2, директива на ЕС за финансовите фирми, влязла в сила тази година, създават нови навици, като например принуждават фирмите да публикуват кой е получил плащания и за какви услуги. Организатори на атрактивни събития, като майското Шоу на цветята в Челси, Лондон, вече обвиняват MiFID за изпратените от компаниите по-малко гости. Скоро европейските правила вероятно ще поставят извън закона анонимно притежавани фирми, използвани като кухи компании за трудно проследими финансови трансфери. Великобритания, която вече забранява подобни анонимни фирми, скоро трябва да разшири закона, така че да се прилага и в няколко нейни отвъдморски територии.
