Това бе съобщение, което Маурисио Макри се надяваше никога да не се налага да направи. На 8 май изтощеният на вид аржентински президент обяви, че страната иска кредитна линия от МВФ. Той имаше малък избор. Усилията да се подпре песото, което загуби 1/5 от стойността си спрямо долара от началото на годината, се провалиха. Между 23 април и 4 май централната банка увеличи лихвите с 12,75% до 40 на сто и продаде $5млрд. от валутните си резерви. Финансовото министерство съобщи, че ще промени целта си за тазгодишната инфлация от 3,4% на 2,7% от БВП. Нито една от мерките не успя да спре срива на песото. Световните лидери хвалеха преди това Макри за усилията му да реабилитира аржентинската икономика. Каква бе грешката?

Предшественичката на Макри, Кристина Фернандес де Кирхнер, завеща близка до колапс икономика. Спор с притежателите на лошия ѝ дълг отряза Аржентина от международните кредитни пазари. Институтът за национална статистика подправи цифрите, за да прикрие инфлация над 40%. Фермерите укриха зърно, за да избегнат износните такси. Щедрите субсидии за публичния транспорт и ютилити секторът повишиха бюджетния дефицит през 2015 г. до 5,4%. След като пое поста през декември същата година, Макри не загуби време и сключи сделка с притежателите на облигации, намалявайки експортните такси и премахвайки валутния контрол. Само че нестабилността на аржентинската икономика изискваше по-постепенен подход за намаляване на дефицита. Първоначално късметът бе на страната на Макри. Ниските глобални лихви му позволиха да запълни евтино дупката. През юни 2017 г. Аржентина дори продаде 100-годишни облигации.

Сега изглежда, че пазарите са загубили апетит за аржентинския риск. Съмненията относно правителственото управление на икономиката нараснаха през декември, когато то натисна централната банка да разхлаби тазгодишната си цел за инфлацията от 12% на 15%. Това хвърли сянка върху нейната независимост. След това на 24 април доходността от 10-годишните американски съкровищни бонове достигна 3% за пръв път от 4 г. насам, насърчавайки инвеститорите да се оттеглят от нововъзникващите пазари и други рискови активи. Турция, Русия и Мексико претърпяха рязък спад в стойността на своите валути. Само че Аржентина бе ударена особено тежко. Инвеститорите се уплашиха от големия фискален и текущ дефицит на страната, от нейната 25-процентна инфлация и бързо нарастващата камара от валутен дълг.

До неотдавна Макри се радваше на приличен рейтинг на одобрение. През октомври коалицията му се представи впечатляващо на междинните избори, печелейки над 40% от вота. Но решението да започне преговори с МВФ няма как да му спечели голяма народна подкрепа. Мнозина аржентинци хвърлят върху МВФ вината за това, че спря кранчето на заемите преди катастрофалния дифолт на страната през 2001 г. – травма в национален мащаб, която причини рязък скок на бедността и безработицата. Неотдавнашно проучване установи, че три четвърти от аржентинците си остават противници на помощта от МВФ. Макри ще се надява, че рязкото подобрение на икономиката ще му спечели време за президентските избори през октомври 2019 г. Залогът е неговата съдба и тази на Аржентина