Слуховете, че САЩ ще възобновят санкциите срещу Иран въпреки ядрената сделка на Техеран със Запада, изпратиха цената на петрола на най-високите стойности от 2014 година насам. В понеделник сорт „Брент" почти достигна $75 за барел, а WTI докосна границата от $70.
На следващия ден президентът Доналд Тръмп превърна заплахата в реалност, като обяви, че САЩ се оттеглят от ядрената сделка, което означава връщане на санкциите срещу Иран. Търговията в сряда сутрин ясно показа, че пазарът е очаквал и калкулирал подобен развой, защото цените останаха на тези нива. Но в момента Иран не е единственият източник на риск за пазара. Доста членове на ОПЕК са изправени пред политически и технически проблеми, които засягат тяхното производство. Най-големият е Венецуела, но мнозина подценяват ситуацията в Либия, Нигерия и Ангола.
Очаква се след влизането на санкциите в сила петролните доставки на Иран до големите ѝ клиенти като ЕС, Китай, Индия, Япония, Южна Корея и Турция да намалеят с половин милион до 1,2 млн. барела на ден (мбд), според различни оценки на водещи международни банки. Цените на петрола в този случай ще скочат с още $5 и ще се задържат нива от около $80 за „Брент". Ефектите от такова ценово равнище върху пазарното равновесие все още не са ясни, тъй като някои анализатори очакват известно намаляване на търсенето, докато други твърдят, че то ще остане силно тази година дори и на тези нива.
По отношение на Венецуела политическата ситуация все още не е ясна, тъй като страната ще проведе президентските си избори на 20 май. САЩ могат да наложат санкции на петролния сектор в страната, ако преценят, че резултатите са незаконни. Производствения капацитет на Венецуела обаче няма да се подобри, каквото и да се случи в деня на изборите. Суровата продукция е в рязък спад. Според ОПЕК производството през първото тримесечие на 2018 г. е 1,54 мбд, което е спад от нивата от 1,77 мбд от четвъртото тримесечие на м.г. Без свежи инвестиции и с много международни петролни компании, бягащи от страната (последната беше Chevron), ситуацията се усложнява и някои банки очакват продукцията да падне до 1,2 мбд или дори до 1 мбд до края на тази година.
Либия, която е определила производствена цел от 1,25 мбд през тази година, не е в по-добра позиция от Венецуела, тъй като продукцията ѝ все още се колебае под 1 мбд заради атаки срещу петролните съоръжения. Това е причината мнозинството от министрите от ОПЕК не вярват, че страната ще успее да увеличи производството до желаните нива. Влиянието на Либия и Венецуела върху цените на петрола се оценява на още $2 до $5 под формата на рискова премия, което прави $80 за барел за „Брент" вероятна стойност.
Състоянието на производството в Ангола, втория по големина производител на петрол в Западна Африка, получава по-малко внимание от международната общност, но държавата винаги е била сред първите три доставчика на суров петрол за Китай. Тя е изпратила 2,9% по-малко за азиатската страна през първото тримесечие в сравнение с година по-рано. До края на март африканската страна е произвела 1,57 мбд, което е спад от стойностите от 1,64 мбд, постигнати през последното тримесечие на 2017г.
Дори ако Тръмп не бе наложил санкции върху износа на петрол в Иран, рискът пазарът да стане дефицитен през втората половина на годината е висок. Дори и краткосрочни инвестиции в производството на шистов нефт в САЩ няма да помогнат, защото няма достатъчно инфраструктура за пренасяне и транспортиране на каквото и да било увеличение. В най-добрия сценарий американските шистови производители могат да добавят още до 300 000 барела дневно, което е крайно недостатъчно да компенсира големите спадове от ОПЕК.
Единствената страна, която може да произвежда повече в момента, е Саудитска Арабия, но с приближаването на летните месеци и подписването на нови споразумения за доставка с Полша и Китай натискът върху нефтените полета на кралството ще бъде огромен. Страната може да добави още 1 мбд, но това ще означава край на сегашното споразумение на ОПЕК за съкращаване на производството. Следващата среща на картела ще е през юни.
