Някога китайските износители можеха да предложат малко на света и много да спечелят от него. През 60-те години смели предприемачи пресякоха границата от Хонконг до Кантонския панаир, за да купят дървени играчки от първобитните фабрики на Китай. През 1978 г., когато страната започна да се реформира и отваря, делът ѝ в глобалния износ на стоки бе по-малък от 1%. През следващите 37 г. той нарасна безспир в хода на приемането ѝ в Световната търговска организация. При чорапите например китайският дял е около 40% от световния износ.
През 2016 г. обаче се случи нещо необичайно. Китайският дял от глобалния износ на стоки спадна от 13,9% на 13,5% по данни на МВФ. Това би могло да е отражение на бурна година, но през първите 11 месеца на 2017 г. (по последни налични данни) делът отново се срина до под 13%.
Положението е сходно с това в Азия, отбелязва Луис Кюйс от фирмата за прогнози Oxford Economics. Китайският дял в износа на континента падна с 2,6% от 2015 до 2017 г. Сред заподозрените са валутните колебания, но макар че стойността на юана, претеглена спрямо търговията и коригирана според инфлацията, се вдигаше до 2015 г., после спадна за следващата година и половина.
Изкушение е да се хвърли вината изцяло върху влошаващата се демография и растящите разходи за труд, но макар че населението на Китай на трудоспособна възраст намалява, работната ръка и заетостта в градовете все още растат.
Освен това Китай губи пазарен дял не само от по-евтини страни с по-голямо младежко население като Виетнам. Той отстъпва и пред по-посивели, с по-големи разходи съперници като Япония, Южна Корея и Тайван. Съвкупният дял на триото от азиатския износ нарасна с почти 1,2% между 2015 и 2017 г.
Износителите от тези три развити икономики се възползваха от мощния ръст в търсенето на усъвършенствани електронни компоненти, като чипове за флаш памет – индустриална ниша, която Китай още не си е присвоил. Само че цената на някои от тези технологични деликатеси напоследък започна да спада. Означава ли това, че напредъкът на тези страни е само цикличен? Сегашният техноцикъл може наистина да губи скорост, отбелязва Кюйс, но трите държави все още са в добра позиция да спечелят от дългосрочния ръст на изкуствения интелект и роботиката.
Междувременно китайската икономика премина от индустрия към услуги, които по-трудно се продават в чужбина и при всички случаи са изключени от стоковата статистика (която покрива само стоки). Освен това вътрешното потребление в Китай нарасна по-бързо от производството, което води до по-малък търговски излишък. Някои стоки, които Китай в миналото би продал на чужденци, сега се консумират на вътрешния пазар.
Китайският износ също така стана повече китайски. Преди 15 г. в него имаше голяма дупка: само 55% от стойността му бе добавена в Китай, сочи широкият показател за „преработка на търговията,", съставен от Кюйс. По-голямата част от остатъка се състоеше от части и компоненти, внесени и сглобени в Китай. Оттогава тази дупка се стесни. Сега добавената стойност в Китай е около 67%.
Тази еволюция е видима дори при чорапите. В „Чорапения град" Датан в провинция Чжъцзян, където се произвеждат 70% от китайските чорапи, фирмите все по-често предлагат собствени брандове, вместо да произвеждат стока за продажба с марката на чуждестранна компания. Китай може да произвежда намаляващ дял от световния износ, но претендира за по-голям дял от неговата стойност.
