Когато става дума за втечнен природен газ (LNG), петролните гиганти имат гигантски апетити. Компании като Royal Dutch Shell, ExxonMobil и BP разработват находища, които биват описвани като „слонове"; само разходите, докато се стигне до добив, се равняват на десетки милиарди долари; а реализацията на проектите в най-добрия случай отнема десетилетие. От години индустрията изисква от своите клиенти фиксирани дългосрочни договори, за да оправдае развитието на тези мегапроекти.
В последно време производителите срещат доста големи проблеми. Те са в разгара на огромно разрастване на добивите, особено в Австралия, точно както по време на шистовата революция. Подновяването на американския износ на втечнен природен газ доведе до неочаквано разрастване на газовия пазар, което свали цените и принуди компаниите да правят отстъпки. Търсенето в богатите страни като Япония и голяма част от Западна Европа, изглежда, е в дългосрочен спад. Но поне един от големите клиенти, в лицето на Китай, прави живота им малко по-лесен.
Благодарение на ниските цени и правителствените политики, благоприятстващи газа за сметка на въглищата, потреблението на LNG там е нараснало с 50% през изминалата година. Но вътрешното производство на газ в Китай също се разраства, а след две години се очакват големи доставки по тръбопровод от Русия, което ще ожесточи допълнително конкуренцията между доставчиците. Индия е по-непосредствен проблем. На 11 септември основният ѝ вносител, Petronet LNG, заяви, че временно е предоговорил 20-годишен договор за доставка с ExxonMobil, която се очаква да внесе газ от Австралия на по-ниска цена, макар и в по-големи обеми. Това е вторият път, в рамките на две години, в който Индия извива ръцете на производител за по-добри условия.
В резултат на тези процеси големите производители на втечнен природен газ все повече зависят от малките развиващи се страни. Международната агенция по енергетика казва, че броят на държавите, които внасят втечнен природен газ, се е увеличил от 15 през 2005 г. на 39 сега. Импортът се увеличава с най-бързия темп от 2011 г. насам, отчасти поради търсенето от тези места. Подобно на Индия, ниските цени насърчават всички купувачи да търсят все повече отстъпки. „Имаме една чудесна ситуация за развиващите се пазари. Там господари са купувачите", казва Ланс Кристо от Международната финансова корпорация (МФК), част от групата на Световната банка.
Проблемът е, че много държави, които имат нужда от енергия, не разполагат с газоразпределителни мрежи. Нито пък имат финансова възможност да подписват дългосрочни договори. За да се възползват от новите пазари, газовите гиганти трябва да мислят на дребно, а не на едро. Те трябва да признаят, че гъвкавостта е жизненоважна, твърдят анализатори.
Един от начините е да се подпомогне развитието на плаващи терминали, а не на фиксирана инфраструктура, за да се доставя газ на крайбрежните градове. Един от моделите е на Excelerate Energy, компания от Тексас, която осигурява плаващи съоръжения за съхранение и регазификация (FSRU), които превръщат втечнените въглеводороди в газ и го изтласкват на брега до електроцентрали и местни мрежи. Един от нейните проекти, подкрепен от МФК, е насочен да доставя газ на крайбрежен град в югоизточната част на Бангладеш, който ще влезе в експлоатация през следващата година. Ник Бедфорд, главният финансов директор на фирмата, казва, че разходите за държавната петролна компания Petrobangla по този проект ще бъдат 85 млн. долара годишно, без в тази сметка да е включена цената на газа.
За сравнение, изграждането на завод за регазификация на сушата може да струва 1 милиард щатски долара и да ангажира страната с доставчик на природен газ в продължение на десетилетия, в които възобновяемата енергия ще става все по-привлекателна. Плаващите съоръжения за разпределение са отлична възможност за по-неплатежоспособните потребители по света. Миналата година френският гигант Total влезе в клиентската листа на Excelerate, за да започне реализацията на проект, подобен на този в Бангладеш, в Кот д'Ивоар.
Друга възможност е големите петролни компании да предложат финансова подкрепа за изграждането на газовата инфраструктура в бедните страни като начин за стимулиране на търсенето. Миналата седмица Shell направи стъпка в тази посока, като обяви, че работи по съвместен проект с нигерийската фирма Shoreline Energy за доставяне на газ в район близо до Лагос. Кола Карим, шеф на Shoreline, заяви, че предложеният проект на стойност 300 млн. долара би позволил на Shell да захрани с газ места, където инфраструктурата е „раздробена на парчета". Но това е странична дейност за Shell, чиято основна работа е фокусирана в добива в световен мащаб.
Такива начинания могат да станат по-широко разпространени, ако големите проекти за износ на втечнен природен газ се простират до места като Мозамбик и Танзания, чиито вътрешни пазари изпитват глад за енергия. Тиша Шулер от консултантската компания „Адамантин Енерджи" казва, че производителите на втечнен природен газ имат деликатна балансираща задача. От една страна, те искат да избегнат обвиненията за насърчаване на „пристрастяването" към изкопаеми горива в бедните страни, които имат силен потенциал за възобновяема енергия. От друга, намаляването на енергийната бедност чрез доставки на газ, който е по-чист енергоносител от въглищата и петрола, би могло да подобри тяхната репутация. Тъй като западните потребители и финансисти все повече се противопоставят на изкопаемите горива, постигането на това равновесие в развиващия се свят ще бъде жизненоважно.