Броени месеци след като планираното от Министерството на финансите ограничаване на кешовите разплащания до 5000 лв. не мина в парламента, сега финансовото ведомство отново се опитва да прокара тази своя идея.
Този път опитът за ограничаване на финансовата свобода на гражданите е вмъкната в предложение за промяна в Закона за данък добавена стойност, като предвижда смъкване на тавана за кешови плащания от сега съществуващия от 10 000 лв. до 5 000 лв.
Както в началото на лятото, така и сега, финансовото министерство и министър Владислав Горанов обосновават предложението със стремеж към намаляване на сивата икономика и изтъкват, че то съответства на практиката в другите страни от Европейския съюз, “където прагът за плащанията в брой е в диапазон от 2 хиляди до 3 хиляди евро”.
Крайно време е да посочим директно тези твърдения като лъжи. Не е нужно да търсим по-мек израз за тях, след като бяха многократно опровергани, но въпреки това се посочват като аргументи.
Лъжа 1 – Лимитирането на плащанията в брой съответства на практиката в другите страни от Европейския съюз
Веднъж и завинаги трябва да стане ясно, че подобно твърдение е лъжа и всеки, който го прави, е лъжец. Няма как по друг начин да опишем човек, чиято работа е да има финансова култура, но не може да направи елементарна проверка в кои страни от ЕС не съществува таван на кешовите плащания. А това са Германия, Австрия, Словения, Литва, Латвия, Кипър и Малта.
Във Великобритания не съществува лимит за кешово плащане, стига то да се извършва с банкноти до 50 паунда. В Швеция няма ограничение на плащанията с банкноти, като само в определени случаи търговците са задължени да информират отговорните органи и то при плащания над 15 000 евро. В Холандия няма кешови ограничения, като търговците информират институциите само при съмнителни транзакции. В Унгария няма ограничения за плащания от страна на клиенти.
Това не са твърдения или предположения, това е статистиката. Действително има държави като Белгия, Дания, Чехия, Франция, Гърция, Италия, Португалия, Испания и Словакия, където съществуват кешови лимити, но очевидно не става въпрос за преобладаваща европейска практика, още по-малко пък за консенсус между държавите от ЕС за общоевропейското й въвеждане. Дори напротив, в най-голямата европейска икономика Германия над 70% от плащанията се извършват кеш, а всеки опит дори да се повдигне дебат за лимитирането им среща остра обществена и медийна реакция.
Лъжа 2 – Лимитирането на кеша ще намали сивата икономика
Най-използваният аргумент от страна на Министерството на финансите при опитите им да въведат кешови ограничения остава от една страна нелогичен, от друга недоказан, а както ще се убедим от данните по-долу – и лъжлив.
Нито веднъж експертите от финансовото ведомство не представиха данни как ограничаването на плащанията в брой ще се отрази на нивото на сивата икономика. Вероятната причина за това е, че не разполагат с такива, които обслужват тезата им. Затова и нека свършим работата на МФ.
В предоставената по-долу графика виждате нивото на сивата икономика спрямо БВП. Данните са от проучване на Johannes Kepler University в Австрия, като са болднати са страните, в които има таван за кешовите плащания. Видно е, че не съществува корелация между размерът на плащанията в брой и нивото на сивата икономика, като дори отличниците в това отношение – Австрия, Великобритания и Холандия не са прибягнали до рестриктивните мерки спрямо своите граждани.
За допълнително потвърждение на тези данни можем да се обърнем и към труда на австрийския професор по икономика Фрийдрих Шнайдер. В своето проучване „Ограничаване или премахване на паричните средства: ефективен инструмент за борба с корупцията, сивата икономика, престъпността и тероризма?”. Шнайдер представя свое проучване, което достига до извода, че макар кешовите плащания да са фактор в сивата икономика, то не те са задвижващият фактор в нея, тоест ограничаването им няма да намали сивата икономика.
Всъщност според данните на професора, ако кешът бъде изцяло премахнат от икономиката, то може да се очаква свиване на сивия сектор с между 10-20%, което едва ли е търсения ефект.
Същото се отнася и до оправданието, че кешовите плащания повишават нивото на корупцията. Докато в държави с ниско ниво на корупцията в публичния сектор, като Швейцария и Австрия, процентът на кешовите плащания е висок, то в страни като България и Гърция, където са въведени ограничения, корупцията избуява.
Лъжа 3 – Кешовите ограничения ще помогнат в борбата с тероризма
Макар и неактивирана с пълна сила в България, тази опорка на инициаторите на кешовите ограничения все пак се споменава в дебата и у нас, а най-вероятно това ще се случва все по-често. Идеята е да се създаде усещане, че плащането в брой трябва да се асоциира неизменно не само с корупционна и престъпна дейност, но дори и с тероризъм.
Отново, не съществуват убедителни данни, които да подкрепят тази теза, съответно можем да определим налагането им като лъжа. За да докажем, че е лъжа, отново ще потърсим помощ от проф. д-р Шнайдер. В своето проучване той представя данни за цената на осъществяване на терористичните актове в Европа през последните 20 години. Оказва се, че 75% от атентатите са с цена под 10 000$.
Това означава, че дори и с изключително строги кешови ограничения, това по никакъв начин не може да попречи на терористите при организирането на атентати. Колкото до макрокартината – глобалното финансиране на големите терористични организации като Ислямска държава и Ал Кайда имат малка връзка с кешовите плащания, тъй като се осъществява чрез държавни връзки (Турция) и огромни финансови институции (Дойче банк).
Неверните твърдения или откровените лъжи, с които борави Министерството на финансите, едва ли са случайни. По-скоро става дума за обслужване на банкови и корпоративни интереси под булото на борбата срещу корупцията и сивата икономика.
