За последните 8 години рафинерията „Лукойл Нефтохим” в Бургас е отчела общо 55 милиарда лева приходи. А не е декларирана дори една стотинка печалба. Веригата бензиностанции „Лукойл България“ има 16 млрд. лв. приходи за последните 4 години и отново нито една отчетена стотинка печалба.
Шокиращите данни изнесоха на пресконференция днес експерти от гражданско сдружение „Справедливи цени на горивата“. От началото на 2008 г. до края на 2015 г. „Лукойл Нефтохим“ е непрекъснато на загуба, а приходите за периода са общо 50,1 млрд. лв. Тоест, цитираните 55 млрд. лв. постъпления ще бъдат за 8,5-9 години. Веригата бензиностанции „Лукойл България“ е на загуба от 2011 г., като приходите й оттогава са 16,4 млрд. лв.
„Сравнихме цените на горивата в Европа и в България. В определени моменти превишението на цената на бензина у нас достига 30%, а при дизела – 50%“. Цената на петрола пада, а цените по бензиностанциите не се променят. И тази ситуация се повтаряше неколкократно“, обяви юристът Георги Георгиев.
По думите му положението в България е следното – един монополист-производител държи 80% от данъчните складове за горива, а други 15% са при силно зависима от него фирма. Ако някой се опита да внесе по-евтино гориво, той е принуден да ползва складовете и да плати такса. Държавата години наред създава умишлено високи прагове за лицензиране на нови данъчни складове, така че в момента няма как да се внесе по-евтино гориво и да се предложи на нормална за българите цена, поясни юристът.
„Изчислихме, че годишно между 750 млн. и 1 милиард лева губи българският потребител, хазната, само от тази свръхнадценка, която е организирана от монополиста и се обслужва от картела. Поредно правителство умишлено обслужва тези схеми за източване на България, на бюджета, на гражданите от руския енергиен империализъм“, допълни Георгиев.
В началото на месеца Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) обвинени в картел и незаконно договоряне на цените на горивата шест вериги бензиностанции – „Лукойл България“, „Еко България“, „Шел България“, „ОМВ България“, „Нис Петрол“ (собственост на „Газпром“) и „Петрол“.
Предстои дружествата да представят писмени възражения и да бъдат изслушани от комисията. След това ще се наложат санкции, които може да достигнат до 10% от годишния оборот (при търговията на дребно).
„Нашите институции не си вършат работата. Критиките ни са към към агенция „Митници“, НАП и КЗК. Ниските данъци у нас позволяват на компаниите в сектора да извличат свръхпечалба. А в същото време рафинерията „Лукойл“ от 10 г. няма грам печалба при смайващи обороти. Бая майсторство трябва. Затова предлагаме кесарят да вземе кесаровото“, обяви енергийният експерт Илиян Василев, който е бивш посланик на България в Русия.
Конкретното предложение на сдружението е да се вдигне акцизът върху горивата. Според тях това няма да създаде никакво напрежение у потребителя и цената на дребно ще остане същата. Но ще позволи „да се вземе доход от тези компании, който да влезе в хазната“. В Германия, Австрия и др. страни правителствата повишили акцизната ставка, без това да се е почувствало от потребителите. „Ако акцизът на бензина се увеличи със 100 лв. на 1000 литра, това ще формира допълнителен приход в хазната от 300 млн. лв., който може да бъде целево насочен към пътен фонд – за строителство и ремонт на пътища. Теоретично дори винетките може да паднат при това положение“, обясни Василев.
Енергийният експерт Васко Начев обясни защо няма опасност вдигането на акциза на горивата да рефлектира върху крайния потребител. Ако „Лукойл“ си позволи да вдигне цената при новите ставки, никой няма да купува от тях и търговците ще си правят собствен внос, защото ще им бъде по-изгодно.
Начев призова за промяна в законодателството, свързано с данъчните складове за търговията с горива, защото моделът на независим внос в момента не работи. „Опциите са две. Ако иска да направи внос от друга страна от ЕС, търговецът трябва да плати акциз в съответната държава. Но това не се случва, тъй като ставките в другите държави са по-високи, в Гърция са убийствени. Ако компания иска да внесе гориво от страна извън ЕС, трябва да ползва данъчен склад. Но тогава количеството ще бъде натоварено с допълнителен разход и това го прави безмислено“, уточни Начев.
