Не е тайна, че туристическата индустрия у нас изпитва остра нужда от кадри, особено по курортите. Това доведе до една законова инициатива и промяна, която тръгна от министерството на туризма, за набиране на кадри извън ЕС за сезонни работници. И български хотелиери вече могат да наемат хора за работа от такива страни до 90 дни.

Проблемът ни е очевиден – туристите се увеличават, интересът към почивките в България – също. Затова тази нова ситуация спасява донякъде бранша, но е временно решение. Говорил съм с колеги - процедурата по наемането на кадри от държави извън ЕС не е никак проста.

Документите трябва да се съгласуват с Агенцията по заетостта, с няколко институции още, но въпреки това българските хотелиери се съгласиха да минат по този път, защото буквално са изправени до стената и нямат много варианти за избор. Ще попитате: а не е ли по-лесно работодателите в туризма просто да вдигнат заплатите на работещите при тях българи? Обяснението защо това не става е по-сложно.

Оказва се, че трудно се конкурираме със заплатите, които служителите могат да получат в Западна Европа. Например, в Австрия по време на зимния сезон един сервитьор може да получи 1500 евро на месец заплата. За нашите стандарти това е почти невъзможно. Но не бих казал, че винаги основният проблем е заплатата - вече има български хотелиери, които предлагат сравнително добри възнаграждения на екипа си за нашите стандарти. Но се наложи практика българите с добра квалификация в туризма да намират реализация извън България.

И това не е само в хотелиерския сектор. По-големите компании у нас, логично, се възползват от новите предимства, защото имат потенциала – мениджъри и човешки ресурси. Също се забелязва и тенденция за създаване на образователни центрове към големите хотели и хотелски вериги, където кадрите да бъдат обучавани и подготвяни. Без да имам много точни данни, смятам, че този сезон на нашето море няколко хиляди души, основно от Украйна, Молдова и дори Беларус, работят в нашите курорти.

Те са предимно студенти и млади хора, търсени и намирани от нашите хотелиери чрез партньорства с местни университети в тези страни, както и чрез посредничеството на агенции за намиране на персонал. Пътеката не беше лесна, но това е едно начало. Демографската ситуация в България не е никак оптимистична, перспективите пред младите хора също не са обнадеждаващи. Затова съм на мнение, че въпросното временно решение за търсене на работници извън ЕС може да се окаже по-дългосрочно.

Туризмът, както винаги е било, се развива на една голяма международна сцена, и въпреки че нашите хотелиери си поеха малко въздух с привличането на тези млади хора, се забелязва, че те не са търсените квалифицирани служители. Дошлите в България обикновено работят в курорти, в които се предлага all inclusive, за които това не е професия, а по-скоро възможност да изкарат някакви средства за себе си и да опознаят една различна култура.

Светът стана твърде мобилен, оферти за работа-всякакви, стига да имаш определено ниво на образованост, квалификация и опит, можеш дори да избираш къде ще имаш най-голямо удовлетворение от труда си. По тази причина нашите добри кадри се ориентират към т.нар. Мека на туризма – места като Дубай, екзотични курорти, утвърдените туристически дестинации в Западна Европа – Австрия, Германия, Швейцария... Много от добре обучените българи в туризма работят и в круизните компании.

Трудно е да се каже колко от тях са предпочели чуждия работодател, защото голяма част от тези кадри завършват образованието си зад граница, но сигурно са няколко хиляди души, ако не и десетки хиляди. Не ги упреквам – такава работа им дава по-добри доходи и възможност за международен опит. Смятам, че ако направим равносметка – колко са българите, които работят в туристическия бранш на други страни и колко са приходящите кадри, които идват у нас, то определено има дисбаланс в полза на тези, които напускат държавата. Положението в една Австрия не е по-различно, отколкото у нас – и там имат проблем с кадрите и привличат чужденци в хотелиерството.

В това няма нищо лошо. Въпросът е да повишим стандарта с инвестиране в добрите си кадри, в мениджърските екипи. Вече има такъв опит – с целогодишни заплати, с даване на определени бонуси и преимущества. Така че не малка част от хотелиерите осъзнават важността да имат качествени кадри, дори и на най-ниските нива. Защото дори и да дойдат служители от чужбина в един хотел трябва да има качествен персонал, който да ги поеме и обучи, за да има приемственост.

Това лято добрите работодатели по морето успяват по един или друг начин да запазят персонала си и да разчитат на него и през новия сезон. Това създава добър преход между сезоните и сигурност. Постигна се и прилично ниво на качеството на услугите, които предлагат. Трудностите са при онези работодатели, които не са готови да инвестират в човешкия фактор и все още вярват в мита, че винаги могат да намерят работна ръка. Но това е опасен кръговрат, който завъртайки се няколко години, води само до негативен резултат. Бъдещето е и в повишаването на средната цена за стая, с добавена стойност, с качествено обслужване, както и в реинвестиране на добавената стойност в персонала.

--------------

Горан Йорданов, регионален маркетинг мениджър за Източна Европа на водещ швейцарски консорциум за хотелски мениджмънт

и туризъм.