Обсъждат гаранционен фонд от евросубсидии
Гаранционен фонд за земеделието с пари от евросубсидии предложи вчера изпълнителният директор на държавен фонд „Земеделие“ Димитър Тадаръков. Идеята му е всеки фермер да заделя доброволно средства от спечелените си проекти по програмата за развитие на селските райони. Очаква се тя да стартира в началото на 2008 год. „Ако всички отделят по 1% от субсидиите си за фонда, смятайте колко постъпления ще дойдат от 3,2 млрд. евро“, обясни Тадаръков.
Деница Ватева
Гаранционен фонд за земеделието с пари от евросубсидии предложи вчера изпълнителният директор на държавен фонд „Земеделие“ Димитър Тадаръков. Идеята му е всеки фермер да заделя доброволно средства от спечелените си проекти по програмата за развитие на селските райони. Очаква се тя да стартира в началото на 2008 год. „Ако всички отделят по 1% от субсидиите си за фонда, смятайте колко постъпления ще дойдат от 3,2 млрд. евро“, обясни Тадаръков.
Фондът можел да преразпределя средства по две направления: 70% от събраните вноски ще се използват за покриване на загуби в случай на бедствия като суша, наводнения, градушки и т.н. Другите 30% ще отиват за подкрепа на малките собственици, най-вече в животновъдството. „Това ще е полезно за целия бизнес, тъй като всички срещат проблеми с осигуряването на качествени суровини“, смята шефът на разплащателната агенция.
Ръководството й и представители на 22 браншови организации вече са обсъдили предложението за националния гаранционен фонд. „Обещах им в близките дни да изготвя устав и правилник за работата му“, съобщи Тадаръков. Следващия месец предстои ново обсъждане, в което щели да бъдат включени и новоизбраните кметове, които също могат да участват с процент от евросубсидиите. По програмата за развитие на селските райони със свои проекти – предимно за инфраструктура, могат да участват и общини. Според Димитър Тадаръков така местната власт ще може пък да използва средства от фонда за въстановяването на селищата в случай на бедствия.
От браншовите съюзи отказаха да коментират идеята за гаранционния фонд, тъй като разговорите за създаването му предстоят. От Съюза на зърнопроизводителите обясниха, че биха се включили в проекта, ако държавата също участва със свои средства. Теодор Иванов от Асоциацията на българските фермери, които искаха подобна структура, обясни, че са запознати, но все още в организацията не е била обсъждана. „Важно е самото създаване на фонда, откъде ще дойдат парите в него е второстепенен въпрос. За нас е важно да гарантираме доходите си при по-слаба реколта, всичко друго е въпрос на разговори“, каза още Иванов.
Проблемът с тазгодишната суша накара фермерите да търсят превантивни мерки за избягване му в бъдеще. Още през лятото различни организации представяха проекти за гаранционни фондове с участието на фермерите, държавата и застрахователни компании. Подобни гаранционни фондове има в САЩ и Франция.
Димитър Тадаръков отчете вчера приключването на работата на фонд "Земеделие" със статистиката, че са договорени над 3500 проекта на обща стойност над 1,2 млрд. евро. За 110-те си дни управление договорил проекти по САПАРД за 200 млн. евро и разкрил 77 нередности с получатели на средства по САПАРД. Става въпрос за измами за 28 млн. лева, от които 7,5 млн. лева по 30 проекта са върнати на фонда. По другите 47 проекта били заведени дела за възстановяване на сумите.
Проекти до 200 000 лева ще се оценяват по места
Проектите по програмата за развитие на селските райони до 150 000 - 200 000 лева ще бъдат оценявани в областните звена на разплащателната агенция, съобщи вчера Димитър Тадаръков. Както „Класа“ вече писа, мярката ще бъде въведена заради опасенията, че централната администрация няма капацитет да обработва в срок подаваните проекти.
В момента се работи по правилниците и наредбите, които ще уточнят делегирането на правата. Според регламентите на ЕС единствено осчетоводяването и разплащането не могат да бъдат извършвани от регионални звена на разплащателната агенция.
„От ноември екип на агенцията започва посещението по места“, каза Тадаръков. Целта е да се обучат местните екипи по оценителната работа. Предвижда се още служители на областните агенции да бъдат прехвърлени към по-малките градове в района. Отсега още били подадени по 25-30 молби за работа за място в тези служби, така че проблем с кадрите нямало да има.
Тадаръков: Депутат от БСП ме заплашва
„Депутат от БСП ме заплаши с уволнение, след като хванах негови близки в разплащателната агенция в измама“, съобщи Димитър Тадаръков. Той не го назова, но уточни, че е агент на бившата ДС и член на парламентарната комисия по земеделие. „През август хванах 5 души от агенция САПАРД в измама и им поисках документи и писмени обяснения“, обясни Тадаръков. Тогава депутатът му се обадил и му обяснил, че ако уволни негов роднина, ще бъде унищожен професионално.
По-късно в парламента депутатът от БСП Георги Юруков коментира, че е провел служебен разговор с Тадаръков през август, но не го е заплашвал. Според него възможно е шефът на фонд „Земеделие“ да се е поддал на „внушения“ и затова да го обвинява. „Нямам много близък роднина във фонда, но в разговор по-далечен член на семейството ми се оплака, че Тадаръков го е уволнил“, каза още Юруков. Това била Карамфилка Гюрова, която заема висок пост в службата и има сертификат от Брюксел.
Петимата служители на агенция САПАРД, хванати в измама, все още не са уволнени, каза пък самият Тадаръков. Причината била, че бързо трябвало да се приключи работата по програмата. „Ще бъда безкомпромисен към всички“, закани се той и добави, че готви наказания и на трима от заместниците си. Освен това обеща, че ще говори със служителите си на английски език, за да подобри чуждоезиковото им обучение.