Финансовото министерство публикува законопроекта за държавния бюджет на България за 2017 г. и актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2017-2019 г. В бюджета за догодина са заложени повече средства за образование, здравеопазване и отбрана. Утре предстои неговите параметри да бъдат обсъдени със социалните партньори, синдикати и работодатели.
Очакванията за реалния растеж на БВП са през 2017 г. слабо да се забави до 2,5 на сто, а за периода 2018-2019 г. се очаква постепенното му ускоряване до 2, 7 на сто. Вътрешното търсене ще бъде водещо за растежа както по линия на потреблението, така и на инвестициите.
Министерството на финансите очаква дефицит в бюджета от 1, 4 на сто от БВП, 1, 0 на сто през 2018 година и 0, 5 на сто от БВП за 2019 година.
Министерството на финансите прогнозира общите приходи в бюджета за 2017 година да са 21 915 005,4 хиляди лева. От тях данъчните приходи да са 19 221 646, 7 хиляди лева. Предвижда се от плащане на Корпоративен данък да се съберат 1 973 900, 0 хиляди лева, от доходи на физическите лица - 3 037 000, 0 хиляди лева, от плащане на ДДС - 8 783 500, 0 хиляди лева и от акцизи - 5 038 000, 0 хиляди лева.
Разходите в бюджета са 11 334 883, 1 хиляди лева, а нетните трансфери към общини и институции - 10 501 399, 5 хиляди лева. Трансферът към съдебната власт е 900 млн. лева, а по бюджета на Народното събрание - 500 млн. лева. Трансферът към Държавното обществено осигуряване е 4 723 575, 8 хиляди лева, а към Националната здравноосигурителна каса - 1 158 086, 0 хиляди лева.
Общите разходи по консолидираната фискална програма /КФП/ в средносрочен план показват тенденция на намаление от 39, 8 на сто от БВП през 2017 г. до 38,2 на сто от БВП през 2019 година.
Основна цел през периода 2017-2019 г. е провеждането на данъчна политика, насочена към повишаване на бюджетните приходи и намаляване на дела на сенчестата икономика, посочват от МФ. Следва се политика на запазване на ниските нива на данъчно облагане при преките данъци и прехвърляне на данъчната тежест от преките към косвените данъци.
Предвижда се увеличаване на размера на минималната работна заплата от 1 януари 2017 г. на 460 лв. и запазване на този размер за 2018 и 2019 година.
Осигурителната политика за периода 2017-2019 г. предвижда запазване на съотношенията на осигурителните вноски за фондовете на държавното обществено осигуряване. За 2017 и 2018 г. се повишава размерът на осигурителната вноска за фонд "Пенсии" на ДОО с по един процентен пункт, като целта е да се намали недостигът от средства по бюджета на ДОО и субсидирането му от държавния бюджет. От 2017 г. е предвидено и увеличаване на осигурителната вноска за фонд "Пенсии" за лицата по чл. 69 от КСО с 20 процентни пункта.
Пенсионната политика предвижда от 1 януари 2017 г. постепенно да се увеличава тежестта на една година осигурителен стаж в пенсионната формула с процент, равен или по-голям от процента определен по правилото на чл. 100 на КСО. За 2017 г. процентът за всяка година осигурителен стаж е 1,126 (2,4 на сто увеличение). От 1 януари 2017 г. необходимият осигурителен стаж за придобиване право на пенсия се увеличава с по 2 месеца всяка година до достигане на 35 г. и 8 месеца за жените и 38 г. и 8 месеца за мъжете в 2019 година.
Приоритетите в Бюджет 2017 са фокусирани върху мерки, свързани с насърчаване на реформите в сектор "Образование", поддържане на модерни и боеспособни въоръжени сили и развитие на отбранителните способности на страната, подобряване на функционирането на системата на здравеопазването, както и изпълнение на Националната програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради, посочват от министерството на финансите.
МФ не предвижда през 2017 г. да се емитира нов външен дълг в рамките на Глобалната средносрочна програма за емитиране на дълг на международните капиталови пазари.
Въз основа на допусканията и прогнозното нетно дългово финансиране за периода 2017-2019 г., съотношението държавен дълг към прогнозния БВП се очаква да бъде около 25 на сто към края на периода, което се обуславя от подобрената бюджетна позиция на страната.
