Владислав Горанов
След като първото правителство на ГЕРБ преследваше балансирания бюджет като стратегическа цел, днес във всеки документ признавате, че ще има дефицити за целия Ви мандат, какво се промени, за да предприемете и Вие този нов подход?
Подходът не е променен. Стремежът отново е за балансиран бюджет, но нивото, от което поехме публичните финанси, беше много сериозно разминаване на публичните разходи и приходи, което не може толкова бързо да бъде преодоляно. Големият дефицит за 2014 година не можеше с магическа пръчка да се преодолее, без да се рискува работата на доста от системите, които се финансират от бюджета, от една страна. От друга страна, бяхме в последната година от предишния програмен период и щеше да бъде нецелесъобразно, да не кажа грешно, да поставим под съмнение усвояването или управлението на европейските фондове, подчинено единствено на фискални цели за отсъствие на бюджетен дефицит. Иначе стъпките, които сме предприели, са съобразени с икономическия цикъл и с това фискът да не влияе отрицателно на растежа. Това не е иновативна концепция. Просто се видя, че рязкото свиване на разходите на практика води до блокиране на част от системите. Нещо, което не би било правилно да се реализира през този мандат.
Експертните анализи на Вашето министерство, цитирани в конвергентните програми, показват, че бюджетите на първото правителство на ГЕРБ са оказвали процикличен ефект за икономиката. В тази светлина признавате ли, че целта балансиран бюджет на предишния кабинет „Борисов“ беше грешна?
Първата година тръгнахме много бързо да гоним консолидация. Една от основните цели беше да отговорим максимално бързо на маастрихтските критерии за членство в еврозоната. От друга страна, в началото на 2009 година бяха сключени доста договори и поети ангажименти, които не бяха съобразени с фискалната рамка и очакването как ще се развие бюджетът през второто полугодие. Още повече че дори и през 2008 година, когато се съставяше бюджетът (за 2009 г.), имаше индикации, че икономическият цикъл тръгва в доста негативна посока. Затова и бяхме принудени да приемем доста сериозни мерки, свързани с орязване на разходите.Това доведе до натрупване на доста просрочени задължения и към бизнеса и до някои негативни последствия, като вероятно допринесе за диспропорции в някои от бюджетните системи. Това беше отчасти преодоляно през 2010 година с пускането на доста по-сериозен дефицит, но тогава целта беше да се даде знак на системите и въобще на цялото общество, че поддържането на благоразумната фискална политика в годините преди 2009 година трябва да бъде възстановено и максимално бързо да вкараме бюджета в релси. Успяхме постепенно да доведем бюджетния дефицит до един разумни нива от под един процент в края на 2012 година, след което, за съжаление, бързо тенденцията се обърна към разширяване на дефицита.
Смятате ли, че беше удачно дефицитът за 2012 година да се свие именно за сметка на държавните инвестиции, както се случи?
Понеже съм участвал в съставянето му, мога да заявя, че той беше съобразен с потребностите на системите, и мога да заявя, че нямаше натиск върху отделни системи. Те се бяха напаснали с поетапната консолидация, която тогава наложихме. В края на краищата един стар дебат дали може да се съставя бюджет с такава данъчна политика и с такава роля на преразпределение на държавата, стои на дневен ред. Аз продължавам да смятам, че с подобна структура на данъчната система може да се съставя бюджет и той да се изпълнява, но очакванията на хората не могат да бъдат такива, каквито са в държави, които преразпределят по 10 – 15 процентни пункта повече от брутния си продукт. При ниската разпределителна роля на държавата, оставяйки хората сами да решават как да харчат парите си, а не преразпределението през бюджета, част от функциите на държавата трябва да бъдат ограничени.
През лятото на 2013 година в централата на ГЕРБ дадохте пресконференция заедно с Бойко Борисов, Томислав Дончев и Менда Стоянова. Макар Вие да пазехте мълчание, колегите Ви обясняваха, че държавата навлиза в дългова спирала – как приемате тези думи от днешна гледна точка?
Начинът, по който първото правителство на ГЕРБ бе свалено от власт, и начинът, по който се управляваше държавата в периода след 2013 година, ни караха да сме особено подозрителни към това, как се харчат парите на данъкоплатците. В този смисъл увеличаване на разходите особено за сметка на допълнителен дълг за нас беше нецелесъобразно. И нямахме доверие на начина, по който тогава мнозинството в парламента харчеше парите на данъкоплатците, и затова нашата реакция беше такава. Спомняте си, първото действие на правителството бе да направи актуализация на бюджета и да увеличи разходите. При положение че голяма част от времето се твърдеше, че подобна актуализация не се налага и няма да се прави, аргументът да се харчи повече по формулата, по която традиционно сегашните партии от опозицията са показали, че владеят до съвършенство, ни караше да смятаме, че тези разходи няма как да са ефективни. Това провокира острата ни реакция. Спомняте си програмата за инвестиции – така наречения фонд за развитие на регионите, спомняте си начина, по който средствата бяха разпределени. Твърдеше се, че ще има анализ, критерии и че ще се подбират проекти, които ще допринесат за икономическия растеж. Вместо това видяхме проекти със съмнителна целесъобразност, разпределени на квотно-партиен принцип. Обобщеният отговор на този въпрос е, че липсата на доверие към начина, по който се харчат парите по това време, ни караше да настояваме за намаляване на разходната част или въздържане от увеличение на разходната част и оттам потискане на възможността от поемане на нови дългове. Ако тогава актуализацията беше направена само заради по-ниското изпълнение на приходите, но беше запазена рамката на разходите в бюджета, може би нашите аргументи щяха да бъдат по-слаби. Но веднага колегите от днешната опозиция предложиха именно разпускане на разходната част на бюджета. Можем да говорим впоследствие и за финансово необезпечените решения за промяна в законодателството, която доста сериозно увеличи разходите за системите на отбраната и сигурността. Неща, които сигурно са целесъобразни, но след като не са намерили място в бюджета, не трябва да бъдат допускани.
Изкушавам се да попитам, при превишение на разходите над приходите не става ли абсолютно всеки разход финансово необезпечен, и то в същата степен, в която са необезпечени и останалите разходни пера, като образование и здравеопазване например?
По средата на 2014 година бе гласувана промяна на заплатите в отбрана и сигурност, считано от първи януари със задна дата. Може да се дадат и още доста примери. Това показва нагласа да се разпределят средства, без да се мисли за обезпечаването им.
Не прави ли и правителството на ГЕРБ същото?
Има разлика в начина, по който се взимат решения къде да се инвестира, и отношението към изпълнението на съответните инвестиции е напълно различно. През 2016 година голяма част от допълнителните постъпления и допълнителни разходи са насочени приоритетно към Северна България и инвестиции в по-слабо развитите в икономическо отношение региони. Нещо, което не е задължително, че ще бъде панацея на тези региони, но ще създаде предпоставки.
Когато при управлението на Симеон Дянков бе предложена емисия облигации на чуждите пазари, опозицията мълчеше и не смущаваше системата, каквато бе традицията дотогава. Когато през 2014 година Петър Чобанов изтегли два големи заема в рамките на три седмици – един външен и един вътрешен, днешният премиер навсякъде обясняваше, че тогавашното правителство води страната към фалит, каква друга дума ще предложите за това поведение, ако не „безотговорно“?
Отдавна политическата среда се изкриви дотам, че често при правенето на политика и пред комуникацията с публиката не само че не се интерпретират факти в зависимост от това, кой какъв политически мироглед споделя, а се и подменят факти. Това като цяло влияе на качествената политика и затова доверието към политическата система е доста оронено. Искам да дам един пресен пример. При гласуването на новия социален министър Корнелия Нинова излезе и твърдеше от парламентарната трибуна, че предлагаме национализация на парите на вложителите в пенсионни фондове. Нещо, за което всички знаем, че нито е намерило място в законодателна инициатива, нито е вярно. Но след като лидерът на най-голямата опозиционна партия може да излезе на трибуната и да говори фактологически неистини и от това да се прави политика, показва само, че стойностен и смислен дебат с факти и аргументи все по-трудно се води в политическия живот. Това е жалко. Затруднява ни при опита да си вършим работата поне по начина, по който разбираме, че трябва да се развиват отделни сектори и политики, но това е качеството на политическия модел и ние трябва да се съобразяваме с него.
В този смисъл как се чувствате да бъдете министър на финансите с премиер, който системно говори фактологически неистини?
Ако човек говори фактологически неистини, той търпи критики и трябва да търпи критики. Но общо взето това, което на мен ми прави силно впечатление, че говоренето с фактологически неистини се наложи като модел за правене на политика още във времето, в което тройната коалиция опитваше да не допусне ГЕРБ да дойде на власт. Това се случваше ден след ден и рано или късно трябва да престанем с това. Иначе комуникацията ми с премиера е на доста задоволително ниво. Опитваме се с него да решаваме различни проблеми. Моята роля остава непопулярна, защото аз съм този, който трябва да намери баланс между всичко и да го доведе до един обективен успешен край при завършека на всяка бюджетна година.
Често казвате, че дългът е следствие, а не причина, и че не е честно да се ръкопляска на разходните министри, когато харчат, но да се критикува финансовият, когато търси решение с какво да покрие тези разходи. Как се отнасяте към критиката, че при липсата на дисциплина у някои ваши колеги би трябвало, образно казано, да крещите, а вие се задоволявате само с мърморене?
Мисля, че доста шумно поставям въпросите не само пред колегите в правителството, но и пред отделните политически сили. Примерът с 2015 година не е показателен, защото голяма част от допълнителните разходи, които се наложи да направим с актуализацията на бюджета в края на годината, бяха съобразени с опита ни да приключим програмния период с минимална загуба на европейски средства. Опитът да се свият разходи в системите „отбрана“ и „сигурност“ през намалението на разходите за персонал даде само частичен резултат. Това наложи допълнително да се увеличат разходите за двете системи в 2015 година. Но краткият отговор би звучал така: при планирането на разходите на отделните ведомства опитваме максимално критично и консервативно да налагаме ограничения, така че всеки един разпоредител с бюджетни средства да осъзнава, че харчи пари на данъкоплатците, и трябва да го прави по максимално ефективен начин.
Това звучи добре, но консолидацията, която предвиждате за следващите три години, не се ли случва повече заради увеличение на приходите, отколкото заради задържане на разходите?
Стремим се и в двете посоки, като, разбира се, приоритетно усилията са наложени към увеличение на приходите. Предлагаме и промени в закона за ДДС, които гарантират, че няма да има измами при търговията с горива. Стремежът приоритетно е насочен към увеличение на приходите. Ако разгледате разходите по отделни ведомства в тригодишната прогноза, едва ли можете да ни упреквате, че има значителни нараствания. Но да, приоритетно разчитаме на подобряване на баланса в Бюджета за сметка на резервите, които имаме в приходната част, а те не са малки.
