Ядем сирене с лепило за месо

Сирене под 8 лв. може и да не бъде краве, тъй като ние установихме цели 6 от 36 продукта, в които има вложени немлечни мазнини. Това каза д-р Богомил Николов - изпълнителен директор на Българска национална асоциация „Активни потребители” при представяне на резултатите от изпитване на 36 марки краве сирене на тема: „Краве ли е кравето сирене?“ На форума стана ясно, че производителите на сирена в България са започнали да влагат масово новия ензим "трансглутаминаза". Това е ензим, известен като "лепило за месо", съобщава клуб Z. Това вещество не е забранено и може да се влага в хранителни продукти, но няма достатъчно лабораторни изследвания как влияе върху здравето на хората, обяви управителят на Центъра за биология на храните Сергей Иванов, който заедно с председателя на асоциация "Активни потребители" Богомил Николов представи резултатите от лабораторните тестове на 36 вида краве сирене, продавани у нас. Николов посочи, че има и други продукти с проблеми, но те са не толкова фрапантни както имитиращите съставки. Той даде пример с високо водно съдържание или недостатъчна степен на зрялост на продуктите. Така за високо водно съдържание според тяхното изследване при БДС 54%, над 59,4% имат 19 марки, а 3 са с много високо – над 65%. По показател ниска степен на зрялост под 12,6% (14% по БДС) се наблюдава при 26 марки. Според Богомил Николов за съжаление обикновеният потребител вече няма шансове с просто око да прецени кое сирене има по-добро качество от останалите. „Преди 5 години бих казал поне 2-3 индикатора, които смятах за надеждни, само че практиките вече отричат тези съвети от учебниците. Буквално казано: при едно от сирената, което имаше чужда мазнина, външният вид по никакъв начин не подсказваше, че това сирене може да бъде нередно. Така че остава единствено цената като най-надеждният индикатор. Просто сирене за 5-6-7 лева няма как да бъде произведено по традиционна технология. Това просто не е сирене“, посочи експертът. Той обаче каза и че ако си купим сирене за 10 лв. например това също не може да бъде 100% гаранция, че е произведено по традиционна технология. „Но факт е, че ние не установихме такива груби нарушения в нито едно от по-скъпите сирена, което не означава 100% гаранция, но все пак това е по-надеждната стратегия“, посочи той. Сред предложениятана експертите са: БАБХ да прави регулярни тестове с участието на заинтересовани страни. Министерство на икономиката да финансира програма за независими тестове на продукти не само на сирене. Според тях е крещяща нуждата от намаляване на ДДС на основните храни. Ощетените производители – тези, които произвеждат коректно и качествено да сезират по-активно Комисията за защита на конкуренцията (КЗК). От Българската национална асоциация "Активни потребители" казаха, че ще сезират КЗК, ще уведомят и Агенцията по храните. Те се надяват също така и секторът да се активира и да изчисти черните овце от себе си, защото според тях иначе страда имиджът и репутацията на целия сектор. „Просто мисля, че крайно време е българският бизнес да играе по правилата – всички да играят и да го искат това“, каза Николов. Само осем сирена нямат отклонение и това са: - "Верея" на ОМК-Пловдив - "Пършевица" - "Зоров-91", Враца - Frezco - "ЛодисИнвест", клон Пазарджик - Lacrima - "ЛодисИнвест", клон Пазарджик - LB Bulgaricum - "Ел Би Булгарикум", Видин - Billa - Произведено за "Билла България" - Насипно "Маджаров" - "Димитър Маджаров-2" - Насипно "Карловско" - "Ем Джей Дериз".

Станете почитател на Класа