През последните две години дългът на България нарасна значително. Обезпокоително е, че не знаем за какво се взимат тези заеми и как ще ги връщаме, защото възможностите на страната ни да генерира приходи и да изплаща задълженията си са ограничени. Това заявиха в интервю за БГНЕС Георги Атанасов от Българския финансов форум и доцент д-р Виктор Йоцов, преподавател по „Финанси" в Университета за национално и световно стопанство. Агенция БГНЕС публикува пълния текст на интервюто с двамата финансисти. Георги Атанасов: Не ми се иска да се спирам на въпроси като: с колко процента нарасна външният дълг през последните години? Не, че не е важно. Все пак, доста хора вече коментираха цифрите. Друг сериозен, но все пак определено не от първостепенно значение ми се струва въпросът: доколко успешно са пласирани емисиите с облигации? Тази тема отваря „широко поле" за разсъждения за състоянието на международните финансови пазари, избор на подходящ момент за емитиране на дългови облигации, анализи и предположения за тенденциите в краткосрочен и дългосрочен план? За мен други въпроси са по-важни. Защо всъщност вземаме тези заеми? Имаме ли нужда, оправдано ли е поемането изобщо на задължения и как ще се изразходват получените средства? Виктор Йоцов: Тези въпроси са със сериозна относителна тежест. За тях има логично обяснение и от политическа, и от икономическа гледна точка. От една страна, ако при хлабава политическа коалиция се появят финансови проблеми, това неминуемо ще доведе до сътресения. Т.е. политическите мотиви са достатъчно сериозни за вземането на подобни финансови решения. Затова политиците гарантират стабилност с „хлабав бюджет". Така управляващите „дишат" по-спокойно. Миналата година още през май или юни беше ясно, че е необходима ревизия на бюджета и в края на годината това бе направено без много шум. Доколкото си спомням, само няколко дни след изборите по един безпрецедентен начин. Очевидно е нежеланието да се стига отново до подобна ситуация. От икономическа гледна точка, такива големи задължения се предприемат, когато има големи падежи по стари задължения или, когато се финансират големи инфраструктурни проекти. Днес не е налице нито едното, нито другото. Нямаме големи дефицити - 6-7 милиарда за три години. Общо това е по-малко от половината заета сума. Логично е да попитаме за какво е предназначена останалата част от парите? Георги Атанасов: Струва ми се, че този въпрос виси в пространството. Някак си пестеливо и без желание се подхвърлят едни не дотам последователни обяснения, а цялостен, убедителен и логичен отговор липсва. Отново остава впечатлението за недоизказани неща. За желание да се прикрият някакви нелицеприятни истини, които за пореден път се замитат под килима. За мен е малко странно, че фрагментирано, без логична причинно-следствена връзка се коментират някои възможни причини, които иначе се посочват от критици на властта. Подобно поведение не мисля, че укрепва доверието в правителството. Виктор Йоцов: Една от причините, които е логично управляващите да не засягат (защото не обичат да си признават грешките) е, че по времето на Симеон Дянков 3-4 милиарда от фискалния резерв бяха похарчени. Това бяха пари на здравната каса и фискалният резерв намаля значително. Затова сега една част от парите отиват да се попълни този резерв. Имаше периоди, в които резервът беше стигнал санитарен минимум, а това не беше никак успокояващо. В този ред на мисли, нормализирането на състоянието на фискалния резерв е позитивна стъпка. Въпросът отново е за сметка на кого? Кой плаща попълването на резерва? И кой трябва да понесе отговорност за разходване на средствата от него? Защото ако някой днес поправя предишни грешки, тези грешки също си имат изпълнител. А никой не споменава името му. Да не говорим за търсене на отговорност. Ти спомена, че като стане дума за външния ни дълг, има теми, които надълго и нашироко се обсъждат. Аз бих искал с две думи по тях да кажа следното. На пръв поглед има нещо хубаво – в момента лихвите на международните пазари са много ниски. Затова нямам притеснения за самите емисии. Те са пласирани при добри условия. Може би не при най-добрите възможни. Все пак тенденциите на тези пазари понякога бързо се променят. Да припомня, че в началото на 80-те години на миналия век лихвите също бяха ниски и тогава взехме доста дългове. След това нещата се обърнаха и през 1990 г. изпаднахме в неплатежоспособност и обявихме мораториум. Георги Атанасов: И сега задълженията ни растат. Все пак са несравнимо по-малки от задълженията на други страни от ЕС. Нашите възможности за генериране на приходи и изплащане на тези задължения също са несравнимо по-ограничени. Като съпоставим цифрите на БВП и задълженията ни с тези на други държави, неминуемо стигаме до извода, че сравненията с тях могат да бъдат доста подвеждащи. Освен това, в тези държави се подлага на професионален анализ всяка дори минимална промяна в бюджета на страната. При нас като на шега нещата се промениха за безпрецедентно кратък период. Без диалог. Виктор Йоцов: През последните две години буквално удвоихме задълженията си. Успокоително е наистина, че и при тези нива дългът ни е с ниски стойности в сравнение с този на други страни. По-важно е, че не знаем за какво се взема. Аз споменах за една от вероятните причини, както и защо тя е подминавана в измъчените „разяснения". Другите вероятни причини са предстоящите стрес-тестове за банковата система. Съвсем пестеливо от МФ говорят за финансов буфер в подкрепа на банковата ни система. Това не звучи никак логично на фона на постоянно нарастващата печалба на трезорите и декларираната им свръхликвидност. Така е поне на книга. А ако при тези тестове се окаже, че се налага голяма капитализация? Говоря съвсем хипотетично. В каква друга посока може да има необходимост от финансова подкрепа за системата? За покриване на заема на Фонда за гарантиране на влоговете? Това означава, че в МФ и БНБ са наясно, че нищо или почти нищо няма да се осребри от вземанията на КТБ? Георги Атанасов: Тук вече навлизаме в болна за доста хора тема. Любопитен съм да чуя мнението на някои експерти, които подробно говорят за успешно пласирани емисии, за момента на емитиране, за тенденциите на международните финансови пазари. Не съм чул да коментират същите тези въпроси по отношение на управленските решения, свързани със случая КТБ. Финансовото състояние на държавата позволява ли волунтаристични упражнения, добре ли бе подбран момента за предизвикване на паника, навременна ли бе намесата на БНБ и прокуратурата? Освен заемът за ФГВ, за който ти спомена, покрай КТБ вероятно правителството има притеснения за появата и на други сериозни плащания. В края на миналата година срещу държавата ни бе заведено дело в Ню Йорк от страна на Оманския фонд. Далеч съм от мисълта, че в правова държава има голяма вероятност съдът да излезе с неадекватни, при това в наша полза, решения. В МФ вероятно имат колебания единствено за размера на възможните плащания? А това задължение е възможно да се появи в обозримо бъдеще и МФ е необходимо да го обезпечи. Виктор Йоцов. Има и други финансови притеснения. При неблагоприятно развитие на нещата по делото за АЕЦ „Белене" например, може да се стигне до плащания за над милиард. Какво е общото между всички тези случаи? Не се търси отговорност от взелите неправилни управленски решения и сметката винаги се прехвърля на населението. В този ред на мисли е притеснително, че големи за нашите мащаби суми се харчат непрозрачно. По силата на някакви тайни политически договорки. Георги Атанасов: Това поведение от представители на висшата законодателна и изпълнителна власт има лош възпитателен ефект в страната. Действията на висшите управници стимулират онези на по-ниско и местно ниво да им подражават. Затова не е изненада на какви самодейни инициативи ставаме свидетели с „изобретяването" на допълнителни, скрити и тайни такси и налози. Изненада ли е, че това е една от основните причини, ориентираща огромна част от работоспособните ни сънародници да напускат страната?