На 14 март Министерство на финансите пласира на международните пазари държавни облигации за 2 млрд. евро, от които седем годишни - за 1.150 млрд. евро и двадесет годишни - за 850 млн. евро. Първите са с доходност 2.13%, а вторите - 3.15%. Думата доходност има смисъл за тези, които дават парите си срещу облигациите. За бюджета това е цената на дълга, но, цената можеше да бъде по-ниска коментира проф. Вучева през БГНЕС.
Експертиопределиха това като навлизане на страната в опаснадългова спирала. Управляващите партии, особено тези от Реформаторския блок, отхвърлиха това твърдение с обяснението, че това са пари за погасяване на стари дългове, което означава, че дългът няма да се увеличава, дори е възможно да се намали номинално към края на годината.
Днешните оценки за новата емисия дълг трябва да се съобразяват със Закона за държавния бюджет за 2016 г. В него е определен лимит за нов дълг през 2016 г. в размер на 5.3 млрд. и от който 3.9 млрд. лв. - от външни пазари. Следователно емисията от 14 март изчерпва определения по закон лимит за дълг от външни пазари.
Като имаме предвид плащания по други дългове, които се натрупват в края на 2022 г., би било по-добре, ако по-голямата част от двата милиарда евро дълг бяха с период от 20 години. Освен това постигнатата доходност от МФ през миналата година беше по-добра от сегашната, въпреки че управляващите дават по-добра оценка на икономическата ситуация у нас през 2015 г.
Заслужава да се припомни, че при обсъждането на бюджета за 2016 г. народните представители не проявиха интерес и не взеха отношение към важния въпрос за структурата на новия лимит за дълга. Като се има предвид конкретната обстановка у нас и състоянието на намалено търсене на кредит от предприемачите, даденият превес на външен дълг спрямо вътрешния в общия лимит от 5.3 млрд. лв. е решение, което може да има повече минуси, отколкото плюсове.
Подходът напомня Закона за държавния бюджет за 2015 г., в който беше даден мандат на Министерския съвет за нещо, чиято същност разбрахме едва в началото на 2015 г., когато се поиска одобрението на народните представители за тригодишен договор за дълг от 8 млрд. евро. Опозицията и до днес вдига шум по това, но не признава, че е проспала това решение и не е реагирала, когато е трябвало.
Днешните ни вълнения по повод новата емисия дълг имат смисъл, ако успеем да отговорим на няколко въпроса - има ли трайна тенденция за нарастване на дълга ни; расте ли лихвеното бреме; знаем ли в каква степен увеличеният дълг е финансирал нещо трайно, от което ще имат полза и следващите поколения.
Отговорът на първия въпрос се определя от данните за номиналния размер на държавния дълг и неговото отношение към БВП през последните години. За 2011 г. държавният и държавно гарантиран дълг е 12.8 млрд. лв. съответно 15.3% към БВП. За 2012 г. - 14.7 млрд. лв. и 17.6%; за 2013 г. - 14.9 млрд. лв. и 18.0% ; за 2014 г. - 22.7 млрд. лв. и 27.10%; за 2015 г. не са публикувани данни, но може да се предполага номинален размер около 23 млрд. лв.
Данните потвърждават изразените опасения от много специалисти, че тенденцията за нарастване на дълга остава. Същото се потвърждава и от данните за разходите за лихви по дълга. За 2016 г. разходите за лихви са в размер на 774 млн. лв. Отговорът на третия въпрос е неясен, защото няма официална информация. Във всички направления досега само се обещава и се пишат стратегии, без реално да се направи нещо за подобряване ефективността на бюджетните разходи.
Това, впрочем, се отбелязва и в последния документ на ЕК по т.н. макроикономически неравновесия. Европейската комисия посочи тези проблеми и миналото лято под формата на препоръки във връзка с документите по европейски семестър 20/20. В този документ от месец юли 2015 г. ни беше препоръчано през 2016 г. да сменим подхода за плащане от Здравната каса на болниците, като се обмисли принципът на ценообразуване за тази дейност. Известно е какво реално направихме за изпълнение на тази препоръка – нищо не направихме.
Ще припомня, че през 2011 г. имахме същата препоръка и бяхме обещали през 2012 г. да въведем принципа на т.нар. диагностично свързани групи. Вероятно новите служители в Здравната каса и в Министерство на здравеопазването не са и чували за подобно обещание, защото никой не чете и не следи какво сме написали в изпратените в Брюксел планове и конвергентни програми. Новите хора в тези институции вероятно се трудят около новите идеи за пръстови отпечатъци и двата пакета на медицински услуги.
При така избрания подход е нормално дългът да нараства, лихвите да изместват полезните публични разходи, но това не е всичко, защото около 2023 г. вече няма да се говори за потенциални опасности, а за неизбежна катастрофа, поради струпване на значителни по размер плащания по дълга. На първо време е добре да се анализира дейността на вътрешните одитори в бюджетните звена. Това е орган, който би могъл да има съществен принос за ограничаване на нарушения на закона за държавния бюджет и закона за публичните финанси. Това може да се постигне при условие, че тези, които осъществяват този контрол не зависят административно от ръководителя на съответното звено, който е изпълнител на утвърдения бюджет.
