Руската „Внешторгбанк" (ВТБ) обяви официално, че ще продава „незабавно" БТК. Финансовата институция е наела консултантската фирма „Ърнст енд Янг" (Ernst & Young) за да помогне с процедурата по сключване на потенциална сделка, съобщава вестник „Капитал".
„Надяваме се да задвижим бързо процеса", коментира Милен Велчев, главен изпълнителен директор на „ВТБ Кепитъл" (VTB Capital) в България, цитиран от Ройтерс.
Компанията, собственост на ВТБ, държи над 33 на сто в БТК, малко над 43% са на притежателя на фалиралата КТБ Цветан Василев, а останалите малко над 23% – на група кредитори на компанията, най-големият от които е американецът Майкъл Тененбаум.
През ноември 2013 г. тримата акционери взеха 150 млн. евро заем от ВТБ и още девет банки, който обаче не бе възстановен заради фалита на КТБ и ВТБ изкупи вземанията на останалите банки и пристъпи към осребряване на обезпечението. То е 100% от акциите на регистрираното в Люксембург „ИнтерВ Инвестмънт" (InterV Investment), което е крайният собственик на БТК.
„Уверени сме, че ще възстановим цялата ни дължима сума. БТК има стабилен бизнес, със солидни финанси и здравословен счетоводен баланс", посочва още Милен велчев пред Ройтерс.
По информация на „Капитал" интерес към телекомуникационната компания имат четирима инвеститори. Това са Рони Пецик, Спас Русев, „ВТБ Кепитъл" и Марк Шнайдер. Според изданието обаче трима от четиримата кандидат-купувачи „играят" в отбора на ВТБ.
Рони Пецик е частен инвеститор, базиран във Виена, с хърватски корени. Започнал работа като келнер и техник в Австрия, той вече има зад гърба си доста сделки за придобиване и препродажба на участия в различни компании в партньорство с други играчи от цял свят. Той постепенно изкупи увеличаващ се дял в „Телеком Аустрия" (Тelekom Austria) заедно с египтянина Нагиб Савири, като после на тяхно място в компанията – собственик на „Мобилтел", с контролен пакет акции влезе мексиканският магнат Карлос Слим. Той е единият от играчите в отбора на ВТБ.
Офертата на Пецик е да финансира сделката частично сам и частично чрез дружество, в което участва, но не държи над 50%. Търсил е и още фондове за отбора. На тях е обяснил, че е важно покупката да бъде структурирана с пакет малки купувачи, защото е бил „посъветван така от юристите на ВТБ, с които е близък". Целта е да се избегне опасност от възникване на голямо друго плащане, за което очевидно също е получил вътрешна информация", пише „Капитал".
Вторият кандидат ВТБ се явява в ролята и на продавач, и на купувач, което по принцип и конфликт на интереси, но в случая явно администраторът на процедурата играе ролята на гарант, че кандидатите са равнопоставени, посочва изданието.
Спас Русев се посочва от месеци като предизвестен бъдещ собственик на телекома, много вероятно като „ръка" на VTB. „Спас Русев няма достатъчно пари, за да купи БТК, но е подходяща фигура от гледна точка на банката за нейно подставено лице", според запознат със ситуацията източник, цитиран от вестника. Макар и да има твърдения, че зад Русев се крие и депутата от ДПС Делян Пеевски, той всъщност е Милен Велчев. Според „Капитал" в началото на лятото Русев е разговарял с две швейцарски финансови групи за евентуално финансиране за БТК, но след това се е споразумял с ВТБ да играе от тяхно име. Любопитното в случая е, че Русев вече е лицето, представляващо интересите и на миноритарните акционери в БТК.
Единственият несвързан с ВТБ кандидат за БТК се оказва американецът Марк Шнайдер, който е основател и собственик на UPC (United Pan-European Communications) – един от най-големите кабелни оператори в Европа, базиран в Амстердам, чиято мрежа за телефония, интернет и телевизия достига до над 20 млн. домакинства на Стария континент. Той е работил с базирания в САЩ фонд KKR, който беше сред кандидатите за „Близу" и се спрягаше за заинтересуван и от БТК. Сега той е имал контакти за сделката със CVC Capital Partners – фонд за дялови инвестиции с участия в 60 компании по света, допълва изданието,
То определя като интересна самата структура на предлаганата сделка. ВТБ продава 100% от акциите на „ИнтерВ Инвестмънт" и отделно- своите 33.3% от книжата в компанията на върха на пирамидата на собствеността в БТК. Минималната цена за люксембургското дружество е 185 млн. евро (мостовия заем от 150 млн. евро плюс натрупани лихви и такси). За дела на банката в компанията майка исканата сума е от порядъка на 35 млн. евро. Това плащане обаче е оформено в процедурата като „бонус" от купувача за продавача.
Причината за последната странна формулировка е, че в условията на облигационния заем от 400 млн. евро, който БТК емитира през ноември 2013 г., е записано, че ако контролът (като собственост) над компанията се смени, държателите на облигации могат да поискат незабавното им изплащане. Което вече би превърнало сделката в огромна и трудна за преглъщане от повечето инвеститори. Явно за да избегнат именно този риск, ВТБ оформя исканите 35 млн. евро като бонус и явно е готова да остане още известно време „номинален" акционер с 33% (срокът на облигациите е май 2017 г.), пише „Капитал".
Да вземе тези 33% пък би било важно за всеки купувач, защото те му дават право бързо да назначи свои хора (двама от петимата) в надзора на БТК. А скоростният контрол е ключов за нов акционер в компания с приходи от над 800 млн. лв. годишно, каквато е телекомът. За 2014 г. приходите му са 805.9 млн. лв., а нетната печалба – 26.3 млн. лв., допълва изданието.
