Брюксел вече има основание да започне процедура по свръхдефицит срещу България. Причината е, че по окончателни данни бюджетният дефицит на начислена основа, с който работи комисията, е 5.8% от брутния вътрешен продукт (4.826 млрд. лв.) през 2014 г. През пролетта Националният статистически институт обяви, че "дупката" е 2.9% (2.337 млрд. лв.). Огромното разминаване се получава заради различната методология на изчисление, която използват двете институции. Според българската статистика държавният заем за Фонда за гарантиране на влоговете в банките (ФГВБ) в размер на 2 млрд. лв. не трябва да бъде включван към централния дефицит. Европейската статистическа служба обаче е на противоположното мнение. НСИ имаше няколко месеца да убеди европейските си колеги в правотата си, но крайният резултат предполага, че не са успели, след като в сряда публикува крайните данни, в които заемът е включен. Той беше изтеглен от държавата, за да се помогне да се изплатят гарантираните депозити след фалита на КТБ, тъй като във фонда нямаше достатъчно средства, пише "Капитал".
Какво следва
Процедурата по прекомерен дефицит изглежда почти неизбежна, тъй като тя се задейства автоматично при надхвърляне на 3-процентната граница, заложена в европейския пакт за стабилност и растеж. Разбира се, изключения са възможни. Според европейските правила има вариант процедурата и да не бъде стартирана, но само ако комисията бъде убедена, че резултатът е еднократен и ако е близо до 3-процентния праг. Предвид регистрираните излишъци през първите девет месеца на тази година българското правителство няма да има проблем да убеди Брюксел, че ще успее да свие дефицита под 3% тази година. Проблем може да има обаче по втория критерий, тъй като отчетеният дефицит е близо два пъти над разрешеното ниво.
Министерството на финансите обаче смята, че няма да се стигне до стартиране на процедурата. В съобщение от ведомството на Владислав Горанов посочиха временния характер на поетите от ФГВБ задължения през 2014 г., и че те няма да имат отражение върху дефицита за следващи години. От там дават пример с други държави членки (Люксембург, 2010 г.; Финландия, 2014 г. и Белгия, 2015 г.), които също са регистрирали дефицит над референтната стойност, но поради отчитането на фактори с временен характер комисията не е откривала процедура по прекомерен дефицит.
В началото на 2010 г. ЕК започна процедура по прекомерен дефицит срещу България, веднага след като Евростат обяви, че по негова преценка българският бюджетен дефицит е 3.9% от БВП. През 2011 г. Брюксел обяви, че замразява процедурата, тъй като беше сметнато, че не са необходими по-нататъшни стъпки. Тогава страната ни се размина само с препоръки. През 2012 г. "дупката" в бюджета беше намалена до 0.45% от БВП.
Окончателен дефицит
Окончателните данни на НСИ показват, че дефицитът в подсектор "Централно държавно управление" през 2014 г. е 4.867 млрд. лв. (5.8% от БВП). Тук освен министерства, агенции, университети, болници, държавните предприятия и т.н. според тълкуването на Евростат вече влиза и ФГВБ. Подсектор "Местно управление" (общини и общински предприятия) реализира дефицит от 26 млн. лв. (0.03% от БВП). Излишък има при подсектор "Социалноосигурителни фондове" (НОИ и НЗОК) в размер на 67 млн. лв. (0.1% от БВП).
Справка в статистиката на Евростат показва, че през 2014 г. България е сред страните с най-голям бюджетен дефицит в Европейския съюз. Пред нас са единствено Испания, Португалия и Кипър - държави, спасявани с европейски пари по време на кризата. Последните две страни са единствените, които се влошават повече от България, допълва изданието.
