Цената на тока за бизнеса скочи с около 13 % в края на юли след решението на Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР/. Експертите вдигнаха ставката на добавката "задължения към обществото" от 18,63 лв. на 38 лв., което предизвика яростни протести на бизнеса. Днес работодателски организации дават пресконференция за намеренията си оттук нататък. Последният национален протест се състоя на 29 юли. Според бизнеса новите цени на тока ще доведат до спад на доходите, загуба на работни места и ръст в цените на продуктите.На практика тази добавка цели да регулира цената на тока, а обществото и икономиката да платят разходите от грешни политически решения в областта на енергетиката, обясни експертът Стамен Тасев пред "Стандарт". Става дума най-вече за "грешните пари", пръснати покрай необмислени проекти като АЕЦ "Белене" и хидросъоръжението "Цанков камък".

Компенсациите, които енергоемките бизнеси ще получат, за да бъдат конкурентоспособни, ще могат да се изплащат едва след като нотификацията на Наредбата за намаляване на тежестта на ВЕИ получи одобрение от Европейската комисия.

В подкрепа на позицията на бизнеса е докладът на международната консултантска агенция "Ърнст енд Янг", с който "Стандарт" разполага.

Високите цени на тока за бизнеса и увеличената добавка "задължения към обществото" ще изядат 106 540 работни места, ако държавата не подпомогне енергоемките производства. Това се посочва в доклад на агенцията "Ърнст енд Янг". Според него "подкрепата за ВЕИ, когенерации и невъзстановяемите разходи, формиращи т. нар. цена за "задължения към обществото", има потенциал да затрие годишна продукция в реалния сектор за 10,303 млн. евро, добавена стойност за над 1,921 млн. евро, 212 млн. евро годишно инвестиции и над 106 940 работни места". Това е експертната оценка на средносрочните ефекти на евентуалния апокалиптичен сценарий, в който индустрията се намира месец след драстичния ръст на цените.

Все още се чака отговор от Еврокомисията по процедурата за нотификация на Наредбата за намаляване на тежестта на ВЕИ.
В същото време оценката на анализаторите сочи, че България е на второ място в ЕС по размер на "политическите разходи" в цената на тока.

Докладът на "Ърнст енд Янг" поставя акцент върху икономическите и фискалните ефекти от изменението на цена "задължение към обществото" и прилагането на Наредбата за намалена тежест на ВЕИ. Анализаторите оценяват последствията от новата цена "задължения към обществото" на базата на три сценария. Първият е ръстът на цената без облекчения за засегнатите индустрии. Вторият е прилагане на Наредбата за облекчаване на тежестта на ВЕИ за уязвимите индустрии, а третият е прилагане на Наредбата за облекчаване на тежестта на ВЕИ към старата цена на тока, който включва добавка от 18,93 лв./Мвтч.

Анализът сочи, че от въвеждането й през 2009 г., цената за "задължения към обществото" за индустрията е нараснала около 9 пъти до 2014 г., а от началото на август 2015 г. ръстът е почти двоен. Сравнение на тарифите в ЕС показва, че в България политическите разходи към крайната цена на електроенергията за индустрията са сред най-високите. От началото на август заемаме второ място по този показател в ЕС. Това се дължи на факта, че от години държавите членки прилагат политики за облекчаване на енергоемките индустрии от тези нетипични разходи. Включително и Румъния въведе схема за подпомагане на енергоемките си индустрии и ще предостави държавна помощ в размер на 750 млн. евро. Анализът на ефектите подкрепя решението на законодателя и усилията на изпълнителната власт в България за реализиране на политика, насочена към намаляване на тежестта на цена "задължения към обществото" за засегнатите енергоинтензивни индустрии.

Кои са основните рискове за т. нар. енергоинтензивни индустрии?
На първо място големите компании, опериращи на силно конкуренти глобални пазари и с борсово определени цени на произведените продукти, няма да могат да прехвърлят тези допълнителни разходи към клиентите си. В резултат оперативната печалба на дружествата в тези сектори ще се свие. Това създава риск производителите да не бъдат в състояние да генерират достатъчно средства за покриване на очакваната възвръщаемост на своите капиталовложители (собственици и кредитори). Което може ще доведе до закриване на дейността им. Подобен сценарий ще има пагубно влияние върху сектора и икономиката. Увеличение на цената за задължения към обществото (без прилагане на облекчения) би било еквивалентно на облагане на оперативната печалба на енергоемките компании средно с около 20% данък. При предоставяне на схемата за облекчения в случая на увеличение на енергийните разходи, ще намали данъка до средна стойност от 6 на сто, смятат анализаторите на "Ърнст енд Янг".

Изчисленията сочат, че ако цената за задължения към обществото се увеличи, но бъде въведено облекчение, икономиката рискува да загуби в средносрочен план:
- Годишна продукция от 4,055 млн. евро в енергоемките отрасли (пряко въздействие) и допълнително 3,590 млн. евро в други сектори на икономиката като косвен ефект. Това са общи загуби от 7,644 млн. евро. По този начин помощта води до намаляване на риска с 2,659 млн. евро.
- Годишна брутна добавена стойност от 448 млн. евро в енергоемките отрасли (пряко въздействие) и 1,014 млн. евро в други сектори на икономиката като косвен ефект или общо 1,461 млн. евро. По този начин помощта води до намаляване на риска с 460 млн. евро.
- 14,910 работни места в енергоемките отрасли (пряко въздействие) и допълнително 49,777 работни места в други сектори на икономиката (косвен ефект) или общо 64,687 работни места. По този начин помощта води до намаляване на риска с 42,253 работни места.
- Годишни инвестиции от 141 млн. евро в енергоемките отрасли. По този начин помощта води до намаляване на риска със 71 млн. евро.
Не по-малко значими са и негативните фискални ефекти. От 1 август 2015г., с влизането в сила на новите цени без действащ механизъм за намаляване на тежестта за засегнатите индустрии, бюджетът рискува да загуби около 2 млн. евро данък върху доходите на физическите лица (ДДФЛ), около 7 млн. евро осигуровки и около 6 млн. евро корпоративен данък.

Ако Наредбата бъде одобрена от ЕК, загубите за фиска ще са сведени до 1 млн. евро ДДФЛ, около 3 млн. евро осигуровки и около 2 млн. евро корпоративен данък. В случай, че цената за задължения към обществото се задържи на нивото от 2014 г. и помощта бъде въведена, се очакват допълнителни постъпления в бюджета в размер на около 2 млн. евро ДДФЛ, 9 млн. евро осигуровки и 3 млн. евро корпоративен данък, което ще компенсира над 17,5 % от средствата, отредени за компенсация.
Докладът потвърждава опасенията на едрия бизнес, който реагира остро на новата ставка на добавката "задължения към обществото". Затова индустриите очакват все още КЕВР да преразгледат размера на добавката, като дори искат да падне под старите нива от 18,93 лв. на мегаватчас.

В доклада на "Ърнст енд Янг" се прави преглед на подпомагането от страна на държавата към бизнесите на национално ниво.
Предвиждайки потенциалния риск за конкурентоспособността на предприятията, Германия въведе такива мерки още през 2003 г. и то при положение, че "зелената" добавка там е много по-висока от тази в България. Въпреки това, като се вземе предвид механизмът за подпомагане на енергоемката индустрия, индустриалните потребители в Германия плащат в пъти по-ниска добавка "зелена енергия" от тези в България, сочат анализаторите в доклада. /БЛИЦ