Резките колебания на цената на петрола дестабилизират
икономиките и финансовите пазари по света. Когато
петролът поевтиня наполовина миналата година от 110
долара на 55 долара за барел, причината бе ясна:
решението на Саудитска Арабия да разшири дела си на
световния петролен пазар, като увеличи добива. Какво обаче
предизвика допълнителния спад на цената на черното злато
през последните няколко седмици до минимуми, отчитани
непосредствено след световната финансова криза през
2008 и как това ще се отрази на световната икономика?
Стандартното обяснение е слабото търсене от Китай, а сривът
на цената на петрола се възприема от мнозина като предвестник на
рецесия или в Китай, или в цялата световна икономика. Това
обаче почти със сигурност е неправилно, макар че изглежда
потвърдено от тясната връзка между петрола и фондовите пазари,
които отчитат спадове до най-ниските си равнища от 2009 година
не само в Китай, но и в Европа и в повечето развиващи се
икономики.
Предсказуемото значение на цените на петрола всъщност е
впечатляващо, но само като противоположен показател:
Понижаващите се цени на петрола никога не са предсказвали
правилно икономически спад. При всички неотдавнашни случаи,
когато цената на петрола е спадала наполовина 1982-1983,
1985-1986, 1992-1993, 1997-1998 и 2001-2002 - е следвал по-бърз
световен растеж.
И обратно, всяка световна рецесия през последните 50 години е
била предхождана от рязко повишение на цената на петрола.
Най-скорошен пример е, когато цената на петрола почти се утрои
от 50 долара до 140 долара в годината преди срива от 2008
година. След това потъна до 40 долара през шестте месеца
непосредствено преди икономическото възстановяване, започнало
през април 2009 година.
Важна последица за развиващите се страни, произвеждащи суровини,
е че цените на промишления метал, които наистина са водещи
показатели за икономическата активност, могат доста да нараснат
след срив на цените на петрола. През 1986-87 година например
цените на металите се удвоиха, година след като петролът
поевтиня наполовина.
Мощен икономически механизъм лежи в основата на
универсалната взаимна връзка между цените на петрола и световния
растеж. Тъй като светът изгаря 34 милиарда барела петрол всяка
година, спад на цената от 10 долара прехвърля 340 милиарда
долара от производителите на петрол към потребителите. Така
поевтиняването с 60 долара от миналия август ще преразпредели
над 2 трилиона долара годишно на потребителите на петрол,
осигурявайки по-голямо увеличение на приходите, отколкото
бюджетните стимули на САЩ и Китай през 2009 година.
Тъй като потребителите на петрол като цяло харчат
допълнителните приходи доста бързо, докато правителствата (които
събират основната част от световните петролни приходи)
обикновено поддържат държавните разходи чрез кредитиране или
чрез намаляване на резервите, нетният резултат от спада на
петролните цени винаги е бил положителен за световния растеж.
Според Международния валутен фонд понижаването на цената на
петрола тази година би трябвало да увеличи икономическия растеж
догодина с 0,5-1 % в световен мащаб, включително с 0,3-0,4% в
Европа, с 1-1,2% в САЩ и с 1-2% в Китай.
Ако обаче има вероятност растежът да се ускори догодина в
страните потребителки на петрол като Китай, какво обяснява
рязкото понижение на цените на петрола? Отговорът не се крие в
китайската икономика и търсенето на петрол, а в геополитиката на
Близкия изток и предлагането на черно злато.
Докато производствената политика на Саудитска Арабия
очевидно стоеше зад поевтиняването наполовина на петрола
миналата година, последният спад на цените започна на 6 юли,
няколко дни след споразумението за вдигането на международните
санкции срещу Иран. Иранското ядрено споразумение опроверга
широкоразпространеното, но наивно схващане, че геополитиката
може да насочва цените на петрола само в една посока. Дилърите
изведнъж си спомниха, че геополитическите събития могат да
увеличат предлагането на петрол, не само да го намаляват и че
също така са вероятни още увеличения на предлагането,
предизвикани от геополитически събития, през идните години.
Условията в Либия, Русия, Венецуела и Нигерия вече са
толкова лоши, че е трудно да си представим да бъдат нанесени
допълнителни вреди на петролното им производство. Обратното,
като се има предвид колко много от районите, произвеждащи
най-големите количества петрол, са обхванати от политически
хаос, всеки признак на стабилизиране може бързо да увеличи
предлагането. Така стана в Ирак миналата година, а Иран сега
извежда този процес на по-високо равнище.
Щом бъдат вдигнати санкциите, Иран обещава да удвои добива
на петрол почти незабавно до два милиона барела дневно и след
това да удвои износа отново до края на десетилетието. За да
изпълни обещанието, Иран ще трябва да увеличи общия си добив
(включително вътрешното потребление) до 6 милиона барела дневно,
което е горе-долу равнището на пиковото му производство от
70-те години. Като се има предвид огромният напредък на
технологиите за добив на петрол спрямо 70-те години и огромните
резерви на Иран (четвърти по големина след резервите на
Саудитска Арабия, Русия и Венецуела), възстановяването на добива
на равнище от преди 40 години изглежда скромна цел.
За да намери купувачи за всичкия този допълнителен петрол,
който грубо е колкото допълнителното количество, произведено от
шистовата революция на САЩ, Иран ще трябва да се конкурира
ожесточено не само със Саудитска Арабия, но и с Ирак, Казахстан,
Русия и други производители с ниски разходи. Всички тези страни
също са решени да възстановят производството си до предишни
пикови равнища и би трябвало да могат да добиват повече петрол,
отколкото през 70-те и 80-те години, използвайки нови
производствени технологии, изпробвани за първи път в САЩ.
В тази новосъздадена конкурентна среда петролът ще се
търгува като всяка друга нормална суровина, като нарушеният
саудитски монопол и производствените разходи на Северна Америка
ще установят дългосрочен ценови таван от около 50 долара за
барел по причини, които изложих през януари.
Така че ако искате да разберете спадащите петролни цени,
забравете за китайското потребление и се съсредоточете върху
добива на Близкия изток. А ако искате да разберете световната
икономика, забравете за фондовите пазари и се съсредоточете
върху факта, че евтиният петрол винаги стимулира световния
растеж.
