Някога Япония имаше славата на икономическата Страна на чудесата. Със специфичната си култура, собствена ценностна система и политически си ред тя успя да стане далекоизточният машинен механизъм, който завладя Запада. Концерни като Sony и Sharp научиха света да се страхува от Япония АД.
Времената обаче се промениха. Много компании от някога гордия сектор на електрониката се препъват след конкурентите си като американската Apple, южнокорейската Samsung или китайската Haier.
На фона на глобализацията все по-изострящата се конкуренция на световните пазари и бързото застаряване на населението в силна консервативния корпоративен свят на Япония бавно започва да се очертава промяна в мисленето. Концернът за електроника Hitachi дори се отказа от един от основните принципи в японската корпоративна култура - принципът на старшинството, според който възнаграждението се определя от възрастта и продължителността на стажа в компанията, вместо от постиженията.
Друг показател за задаващата се промяна е засилващата се готовност в корпоративното управление да бъдат включвани свежи сили. По-рано компаниите попълваха ръководните позиции от собствените си редици, но вече все повече от тях гледат навън и дори привличат експерти от чужбина. Най-новият пример е автомобилостроителният гигант Toyota.
За първи път в близо 80-годишната история на концерна за вицепрезидент бе назначен чужденец - французинът Дидие Лерой. Той все пак не е първият чужденец с офис на ръководните етажи в Япония. Конкурентът на Toyota Nissan е управляван от Карлос Гон, при Sony ръководната позиция отдавна е заета от Хауърд Стрингър. Вярно, подобни примери засега са изключение, но това ще се промени.
"Японският корпоративен свят се отваря. Той става по-отворен и по-международен", посочва германският финансов експерт Петер Бабуке. Самият той е добър пример за този процес. От 2013 година Бабуке е вицепрезидент на департамента по листванията на Токийската фондова борса. Тази позиция му дава възможността да бъде сред малкото чужденци, които могат да придобият непосредствена представа за вътрешните процеси в японския финансов свят.
Правителството на премиера Шиндзо Абе възнамерява да укрепи това развитие като част от икономическата си политика на реформи, станала известна като "абеномика". Правителството за първи път прие ръководни принципи за корпоративното управление. Те би трябвало да осигурят по-голяма прозрачност и отваряне на закърнялата корпоративна култура. Компаниите, например, ще трябва да имат поне един независим директор в надзорните си съвети, а досега повечето японски фирми нямаха нито един.
Ако до момента компаниите в Япония традиционно натрупваха огромни, непродуктивни кешови резерви, то много от тях вече придават по-голямо значение на високите печалби от влагане на капиталите и разпределянето на дивиденти. През финансовата 2014-2015 година, която приключи на 31 март, обратното изкупуване на акции от японските компании е достигнало шестгодишен максимум. Чрез този вид операции по принцип се увеличава стойността на акциите.
Освен това правителството иска да убеди компаниите да се откажат от системата, при която взаимно имат дялове една от друга. "Тази политика черпи опит от "Програма 2010″ на (бившия германски канцлер) Герхард Шрьодер", пояснява Бабуке. Правителството обещава, че чрез разбиването на тези структури в бъдеще конкуренцията ще се засили.
Сред признаците на промяната е и един нов индекс на Токийската борса - JPX-Nikkei400. В него са включени акциите на компании, които работят изключително ефективно по смисъла на "абеномиката" и имат високи равнища на печалби от влагането на собствен капитал.
Държавният пенсионен фонд GPIF, най-големият пенсионен фонд в света, освен това реши да активизира преминаването от инвестиции в държавни облигации към вложения в акции. Очаква се той да увеличи и инвестициите си в чуждестранни ценни книжа и облигации.
"Сега за чуждестранните компании е много добър момент да сключват сделки за финансиране в Япония", отбелязва финансовият експерт Бабуке. Резултатът от всички тези промени не е единствено силното повишение на японските борсови индекси, отчитано напоследък.
Премиерът Шиндзо Абе се надява в крайна сметка чрез реформите да помогне на промишлеността да възвърне глобалната си конкурентоспособност. Според експерти японските компании всъщност нямат друг избор.
"Предвид бързото застаряване на японското общество японската икономика трябва още да увеличи присъствието си на чуждестранните пазари с още по-бърз темп, отколкото досега" посочва икономистът Мартин Шулц от изследователския институт "Фуджицу".
БТА
