Растеж от 1.5%-2.5%, дори 3% не оказва съществено влияние върху заетостта, повишаването на доходите и върху реалното благосъстояние на хората в България.
Основната теза в нашата средносрочна прогноза на Института за икономически изследвания към БАН е, че икономическото ни развитие остава изложено на всички възможни рискове, които отчитаме. В резултат на това прогнозираме позитивен ръст, но на много ниско ниво. Наистина имаме стабилизиране и лек растеж, но не в темповете, които са ни необходими, за да може той да даде ефект върху начина ни на живот, върху жизненото ни равнище.
Предвижданията ни сочат, че външната среда, въпреки сигналите за нейното подобряване от гледна точка на търговските ни взаимоотношения с основните ни партньори и стабилизирането на икономическото развитие при тях, както и съживяването на външната търговия, остава нестабилна. Тази неустойчивост прави трудно формулирането на национални приоритети и отстояването на национални политики.
Знаем, че имаме рискови зони, свързани с отношенията в ЕС - Русия, не е ясно какво се случва по посока на Украйна и кога ще се стабилизира развитието там. Това са тлеещи потенциални огнища на напрежение и неопределеност, които могат да окажат и оказват негативно влияние върху икономическите ни показатели.
Икономическите връзки между България и страни извън ЕС, като с Русия, например, имат по-скоро политически измерения и решения, след които следват икономическите ефекти. Това че политиците ни са избрали да следват европейския интерес, пренебрегвайки някои двустранни ползи, отразява визията на правителството. От чисто икономическа гледна точка, който и да попитате от туристическия бранш или икономист той ще ви каже, че загубата на няколко милиона туристи има съществено отражение в този сектор. Същото важи и за пазарите ни на селскостопанска продукция, и за големите инфраструктурни проекти, които имахме на един етап с Русия. От този ъгъл дилемата икономически изгоди - политически решения остава изцяло в ръцете на правителството. Тя е в неговите отговорности и ангажименти.
Една гъвкава политика на национално ниво може да съхрани икономическите ни интереси, без да нарушава политическите ангажименти, които България поема. Примери за такова поведение имаме в поне няколко страни-членки на ЕС. Мисля, че това се отчита на европейско ниво и вероятно ще бъде направена корекция в най-скоро време. Гъвкава политика означава също една страна да предприема алтернативни решения за бързо заместване на празнотите в своя печеливш пакет.
Българският износ се нуждае от преструктуриране и от насочване му към високотехнологичните отрасли. Необходим е отказ от поддържане на ниски работни заплати в страната, които сега, за съжаление, са основен елемент на конкурентноспособността на българската икономика.
----------------
Проф. Искра Белева от Института за икономически изследвания е ръководител на проекта "Годишен доклад 2015 - икономическо развитие и политики в България: оценки и очаквания".
