Рейтинговите агенции трупат едно след друго прегрешения към инвеститорите. Основното им безспорно бе проспиването на задаващата се глобална икономическа и финансова криза. Тогава те присъждаха първокласни рейтинги на редица компании, които броени часове след повишаване на рейтинга им, обявяваха фалит. Международните разследвания, които се водиха срещу тях за манипулиране на рейтинги на редица компании, от което не малко инвеститори натрупаха милиарди долари, не доведоха до желаните резултати. Рейтинговите агенции се разминаха само с размахан пръст и мъмрене. Явно обаче това не е било достатъчно, за да ги накара да работят обективно и да не се поддават на натиск от страна на големите спекуланти управляващи портфейли за милиарди.На 19 май рейтинговта агенция Fitch Ratings ананосира, че е ревизирала рейтинговите оценки на всички банки в ЕС, САЩ и Канада в резулта на промяна в методологията си за оценка. Официалните мотиви за този ход са, че Fitch Ratings вече няма да отчита положителната вероятност от държавна подкрепа в случай на нужда, а само и единствено финансовата стабилност на банковите институции, отчитана на индивидуална база. В резултат на тази промяна в методологията на рейтинговата агенция, само в ЕС са понижени рейтингите на 50 от най-големите банкови институции, в това число и гиганти като Deutsche Bank AG, Commerzbank AG, Banca Monte dei Paschi di Siena SpA. Общо в ЕС са засегнати 44 банки-майки, както и на 80 дъщерни банки.
В действията на Fitch Ratings има две странни неща. Първото е в коректността на представяните рейтинги. При подобна промяна на методологията, по която се присъждат рейтинги, най-точно и коректно по отношение на инвеститорите щеше да бъде, Fitch Ratings да ревизира предходните отсъждани рейтинги на база на изменената си методология. Тогава нямаше да сме свидетели на инфарктните новини за намаляване на рейтинги, защото на практика нямаше да се променят присъдените предходни рейтинги.
На второ място е малко странна промяната на методологията на Fitch. Странно е, че няма да се отчита положителната вероятност от държавна подкрепа в случай на нужда, при положение, че ЕЦБ към момента има действащи програми, с които да налива ликвидност на банките от Еврозоната и ЕС.
В средата на миналата година, президентът на ЕЦБ Марио Драги обяви, че Европейската централна банка ще реализира нова програма по дългосрочни операции за рефинансиране (LTRO) за подпомагане на банковото кредитиране с първоначалeн целeви размер от 400 млрд. евро. По думите на Драги ЕЦБ ще проведе целенасочени LTRO в подкрепа на кредитирането от март 2015 г. до юни 2016 г. По-рано през годината пък Драги заяви, че Европейската централна банка (ЕЦБ) ще "приложи в цялост" програмата си за количествени улеснения на стойност 1.1 трилиона евро. С други думи явно е, че ЕЦБ вече е заявила, че твърдата си позиция, че банките в Еврозоната и ЕС могат да разчитат на нейната помощ с толкова средства, колкото са им необходими.
След всички тези деликатно изпуснати подробности, става ясно, че всъщност пониженията на рейтингите не са в резултат от влошаване на финансовото състояние на тези банки, а просто отразява решението на Fitch Ratings да не взима предвид потенциалната възможност за държавна подкрепа при оценката на стабилността на дадена финансова институция. Нещо, което явно не дава обективна информация на инвеститорите и най-вероятно може и да обслужва интереси само на малка група такива.
