10-годишната абсолютна давност, която е залегнала в новите промени в Закона за задълженията и договорите не изключва 5 и 3 годишната давност - те си остават. С тази поправка просто се слага краен предел, в който един кредитор може да събира вземанията си.
Досега действащата нормативна уредба предвижда 3-годишна давност за определени вземания, като лихви, неустойки, периодични плащания към мобилни оператори, топлофикации и др., а 5 годишната - за всички останали случаи. Данъците се събират по друг закон - Данъчно-осигурителния процесуален кодекс и е важно да се знае, че там има предвидена отдавна действаща 10-годишна абсолютна давност. Данъци се събират с 5-годишна давност, но не и ако има спиране или прекъсване на давността. Сега се опитват да въведат краен предел от 10 г. за граждански и търговски задължения. 5-годишната давност наистина се прекъсва с определени действия и сега няма краен предел, през който кредиторът може да си събира вземането.
Има случаи, при които дела траят безкрайно, след което и наследниците на длъжника продължават да изплащат задължението му именно, защото няма краен предел.
Спомням си за един случай в моята практика и с него мога да илюстрирам ситуацията. Веднъж възрастен господин дойде в кантората ми със следния проблем: образувано му бе дело, а това прекъсва течението на давността, заради това, че е вземал субсидии от държавата, за да сади картофи, получило се недоразумение поради ниското качество на културата и не могъл да си върне дълга. През това време е текла давността, впоследствие му завеждат дело и прекъсват давността. Делото е приключило и са го осъдили, и докато излезе решението, по силата на сега действащия закон, започва да тече нова 5 г. давност. В края на този втори период са му образували изпълнително дело, пак по силата на сега действащия закон, а новото дело прекъсва давността. По изпълнителното дело, тъй като не е било чрез ЧСИ, а чрез държавен съдебен изпълнител и те са бавни в действията си, 5 г. почти не е работено по него - правили само някакви справки. В един момент, обаче, държавният съдебен изпълнител се сеща, че човекът получава пенсия и няколко години му вземат част от пенсията. Той е дължал над 7 хил. лв., платил ги е през това време и решил, че е изчистил задължението. Но тъй като по нашия закон проблемът е, че първо се изплащат лихвите, а после - главницата, се оказва, че той има да доплаща още почти цялата главница. Човекът от шока пристигна "на пожар" в кантората ми да търси помощ, а три дни след това получи инфаркт и почина.
Ако се въведе предлаганата сега от депутатите 10-годишна давност, означава, че за този потърпевш, независимо, че давността е спирана и прекъсвана от възникването на задължението до 10-та година, то той не би трябвало да бъде търсен след този срок нито за лихви, нито за главницата.
Тази норма от 10 г., която се предлага е защитна, но тя важи само за необезпечените вземания. Т.е. едно вземане, ако е обезпечено, както е при банковите дела при ипотечните заеми, то хора с такива кредити няма да се ползват от поправката и да имат защита. Не става дума само за ипотечните кредити, защото ако при потребителските кредити са посочени обезпечения и има поръчители, промяната също няма да се отнася до тях.
И да обобщим - за банковите кредити тази норма няма да е действаща. Няма банка, която под някаква форма да не отпуска кредит срещу обезпечение - било то вещно, ипотечно, чрез поръчители, залог на трудово възнаграждение или движимо имущество.
Защо абсолютната погасителна давност няма да важи за банковите кредити? Този въпрос трябва да се зададе на депутатите-вносители на промяната в закона. Само можем да гадаем какво лоби отново се е намесило при приемането на предложението за тази законодателна инициатива.
Моето мнение е, че абсолютната погасителна давност от 10 г. трябва да се приеме за всички вземания – обезпечени или необезпечени. Само така клиентите на банките ще получат реална защита.
---------------
Адв. Десислава Филипова, председател на фондация "Център за европейска интеграция на България и защита правата на човека".
