След една празна на приходи от приватизация година, през следващата седмица се очаква правителството на Бойко Борисов да одобри програма с конкретни дружества за раздържавяване. Така министерствата няма да могат да спират вече започнати процедури за техни фирми, каквато бе масовата практика досега.
Основната част от компаниите, които тази година ще се пускат за приватизация, се коментират доста отдавна и не е изненада, че отново се слагат на тезгяха. Единствената разлика е, че ако преди година за тях можеше да се вземе сравнително прилична сума, сега държавата е на път да се примири с жълти стотинки. Освен това възможно е да се появи нова тенденция да се купуват държавни фирми не заради бизнеса им, а заради активите.
Най-фрапантният случай е "БДЖ Товарни превози", което е част от "Холдинг БДЖ". Вторият опит за продажба на дружеството, което губи все повече от пазарния си дял, бе почти на финала си с избор на купувач, когато дошлото на власт в края на май 2013 г. правителство на Пламен Орешарски спря процедурата с формалния мотив, че не е решен проблемът със запорираните от кредиторите на "Холдинг БДЖ" акции. Още преди това обаче тогавашният министър на транспорта Данаил Папазов бе обявил, че превозвачът остава държавен, за да се гарантирали работни места.
И ако през лятото на 2013 г. за "БДЖ Товарни превози" се очакваха поне 100 млн. лв., сега прогнозираните приходи са доста по-ниски. Причината е, че капиталът на дружеството е намален доста заради плащане на дългове на железницата. Все пак предстои нова оценка и на активите на дружеството, по при капитал от 60 млн. лв. няма как държавата да иска повече, смятат в Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол. Освен това само през 2013 г. превозвачът е загубил 9 на сто от товарите си, а машините и вагоните му се чупят все по-често и имат нужда от аварийни ремонти, сочи финансовият отчет на компанията.
Вече двама кандидати за товарните жп превози
"БДЖ Товарни превози" ще е най-тежката процедура, но хубавото е, че знаем къде са препъни камъните и се надявам да продадем бизнес, а не активи", каза пред Mediapool изпълнителният директор на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол (АПСК) Емил Караниколов. Той допълва, че вече в агенцията са ходили, за да се интересуват от продажбата на "БДЖ Товарни превози", представители на румънската "Груп Феровиар" и на скандалния бизнесмен Христо Ковачки.
"Груп Феровиар", която е от най-големите румънски жп превозвачи и притежава мажоритарния дял от "Българска железопътна компания" (БЖК), участва и в двата опита за продажба на държавните товарни жп превози. За румънците сигурно ще е по-изгодно да купят просто локомотивите и товарните вагони на "БДЖ Товарни превози", тъй като имат собствен бизнес у нас и свой лиценз за жп превози. Апетитът на Христо Ковачки обаче очевидно е към бизнеса, тъй като неговата фирма "ТЕЦ Бобов дол - Товарни превози" безуспешно от доста време се опитва да вземе лиценз за жп превози, след като именно "БДЖ Товарни превози" спря да работи с мините на Ковачки заради натрупани дългове от 12-15 млн. лв.
Ако Ковачки купи "БДЖ Товарни превози", той ще си реши проблема както с жп лиценза, така и дълговете.
"При всички положения, преди да се обяви процедурата за "БДЖ Товарни превози", неговият собственик "Холдинг БДЖ" трябва да си уреди отношенията с кредиторите, за да няма отново запори", каза Караниколов. Очаква се процедурата да бъде обявена доста преди средата на годината.
Нови търгове за фирми с апетитни имоти
В най-голяма готовност АПСК е с пускането на търгове с явно наддаване за фирмите "Военно издателство" и "Овча купел". Това може да стане веднага след одобряването на приватизационната програма идната сряда.
"Военно издателство" също има неуспешен опит за продажба зад гърба си. Сега намеренията на агенцията са да пусне предприятието на търг с начална цена от 10 млн. лв. В наддаването ще може да участва всеки, тъй като намиращата се в дружеството класифицирана информация ще бъде изтеглена от засегнатите лица. "Единственият критерий е парите да са чисти", каза Караниколов и изрази надежда да има голям интерес към фирмата, чиято масивна сграда е в идеалния център на София. От думите му става ясно, че купувачът няма да е длъжен да развива печатната дейност на дружеството, така че е напълно възможно кандидатите за него да имат апетит само към сградата.
Също на търг с начална цена от 9.5 млн. лв. ще бъде пуснато и дружеството "Овча купел", което има апетитни имоти и се очаква интерес от инвеститори както за жилищно строителство, така и за бизнес сгради. Имало е интерес да се строи печатен център там, по думите на шефа на АПСК.
За изследователския център НИТИ-Казанлък няма да се приемат ценови оферти под 3 млн. лв., като кандидатите за това предприятие ще се проучват по линията на индустриалната сигурност, каза Караниколов. Това ще е третият опит за продажба на дружеството, след два неуспешни търга през 2008 г., тръгнали с начални цени от 6.1 млн. лв. и 4.5 млн. лв.
БФБ и Централният депозитар пак са на дневен ред
Отново ще се търси купувач и за държавните дялове в "Българската фондова борса" (БФБ) и Централния депозитар, съответно 50 на сто и 43.7%, чиято процедура бе пресечена още в зародиш от бившия финансов министър Симеон Дянков буквално дни преди оставката на правителството на ГЕРБ в края на февруари 2013 г. Тогава още на етап избор на оценител на двете дружества, където между впрочем продължава да се води съдебно дело, бе спрян опитът за продажба.
Сега предстои да се решава дали държавното участие в двете дружества ще се продава в пакет или поотделно, но при всички положения ще се правят отделни оценки и на БФБ, и на Централния депозитар. Ако се пуснат в пакет, купувачът реално ще получи мажоритарен дял в Централния депозитар, тъй като БФБ държи 6.61 на сто от акциите му и така бъдещият купувач със своя дял от 43.7% ще има контрол в депозитара.
Не е ясно какъв ще е интересът към двете дружества заедно или поотделно, но в последните години БФБ не се представя особено убедително, а и близо 3 млн. лв. на дружеството са блокирани във фалиралата "Корпоративна търговска банка" (КТБ). Сред кандидатите за купувач на българската борса през 2013 г бяха сочени Лондонската борса (London Stock Exchange), германската "Дойче Бьорзе" (Deutsche Boerse), виенската CCE Stock Exchange Group и NASDAQ-OMX.
Отново е решено да се предложат за продажба 49 на сто от Пловдивския панаир, който в момента е под контрола на червения бизнесмен Георги Гергов. До процедура за това дружество досега не се е стигало, но се очаква голям интерес.
Макар все още да няма изрично решение, остават намеренията на АПСК да продаде дружеството за аудио и видео записи "Аудиовидео Орфей", което е собственост на Министерството на културата", както и дела на икономическото ведомство в туристическото "Слънчев бряг" АД.
В случая с дружеството "Аудиовидео Орфей" все още има имоти, които не са извадени от последната му оценка за 120 млн. лв., а са възстановени на частници. Ако те се извадят, оценката ще падне, съответно и приходите, обясни Караниколов и отказа да се ангажира на този етап какви ще са приходите от приватизация през 2015 г. Това ще стане ясно при приемането на програмата, тя ще е публична и в нея ще има прогнози за приходи и разходи, обясни той и даде да се разбере, че правителството ще подхожда гъвкаво и при нужда ще вади и предприятия от забранителния списък за продажба на държавни предприятия.
Чакат се 10 млн. лв. от следприватизационен контрол
По линия на следприватизационния контрол агенцията очаква годишни приходи от около 10 млн. лв. Вече са стартирали две големи процедури за публична продан на активи на дружества, които не са спазили приватизационните си ангажименти – за 2.3 млн. лв. и за 1.3 млн. лв. Ведомството е смятало да обяви за продажба и имот за над 4 млн. лв., но получило писмо от купувачите и приватизираното дружество със задължения към държавата за сключване на спогодба за разсрочване на плащанията.
Не е ясно докога ще стърчи разкостената сграда на ИПК-Родина на столичния булевард "Цариградско шосе", която през август 2012 г. бе купена със заем от КТБ за 20 млн. лв. от дружеството "Издателско-полиграфичен комплекс Родина", контролирано от майката на ДПС-депутата Делян Пеевски Ирена Кръстева. Съгласно приватизационния договор новият собственик имаше една година да събори сградата или да я довърши. Това не стана и купувачът плати близо 10 млн. лв. неустойка.
"Сградата им излезе над 30 млн. лв. като се прибави към сумата и платеният данък върху сделката. От тук насетне ние нямаме ангажименти към техните планове", каза Караниколов, който изрази надежда все пак неща да се случи около този терен от 15 дка.
Това обаче надали ще стане скоро, предвид факта, че сградата е заложена пред КТБ като обезпечения за отпуснатия на фирмата на Ирена Кръстева кредит за сделката.
