Близо 7000 тона сладолед изяжда българинът през лятото. На човек от населението това прави по около 1 кг, показват данните на агенции за проучване на пазара. Годишните продажби на ледения десерт пък са за малко над 70 млн. лв. Въпреки че т.нар. импулсни сладоледи в единична опаковка излизат по-скъпо от фамилните за вкъщи, те доминират на пазара. Съотношението им е 70 към 30 процента.
Българинът предпочита сладолед на клечка. Именно този вид е с най-голям дял в стойностно изражение, следван от леденото изкушение във фунийки. Всъщност популярният у нас като ескимо сладолед на клечка е измислен сравнително скоро - в началото на XX век.
Някои смятат за негов откривател невръстния по това време американец Франк Еперсън. През зимата на 1905 г. 11-годишният малчуган оставя лимонадата си да се изстуди навън. Течността, в която била пъхната лъжица, замръзнала и така случайно се появява първият сладолед на клечка в света.
Дали обаче Еперсън може да се приеме за "баща" на леденото изкушение на клечка, е спорно. Но факт е, че другият кандидат за тази слава също е американец. През 1922 г. Нелсън патентова идеята си за сладолед на клечка, обвит с шоколадова глазура. Той кръщава своето изобретение Eskimo-pics и така от следващата година - 1923, на пазара се появява популярното и днес ескимо.
Истинската популярност на сладоледа на клечка обаче идва след Втората световна война. През 1949 г. го лансира в Милано фирмата Motta, която започва да произвежда в индустриални количества Il Mottarello. Оттогава сладоледът на клечка нахлува по плажовете, превръщайки се в най-предпочитаното лакомство за морските летовници.
Иначе сладоледът е съпътствал човечеството в продължение на хиляди години. Твърди се, че първият сладолед се е появил в Древен Китай преди 5000 години. Именно китайските императори били първите хора, за които е известно, че са яли сладолед. Те смесвали сняг и лед от планините и прибавяли портокали, лимони и зрънца от нар, а също така вино и мед. С получения десерт владетелите се освежавали. Твърди се, че рецептите били държани в тайна, която била разсекретена едва през XI век в книгата "Ши-кинг". После китайците научили арабските търговци да смесват плодови сиропи със сняг, а арабите от своя страна разпространили рецептата. Европа научила за замразения десерт едва през XIII век от известния пътешественик Марко Поло.