Нов интерес към бизнес имоти в България

През последните години големите инвеститори в сектора на недвижимите имоти сякаш бяха забравили за България. Преди краха на "Леман брадърс" беше по-различно - тогава българският пазар на недвижимите имоти беше силно надценен. След това обаче дойде кризата и секторът се срина, казва Райнхард Мадленчник, ръководител на отдела за недвижимите имоти на "Банк Аустрия" на пресконференция във Виена.

Там той обясни още, че оживлението на румънския пазар е станало забележимо още преди около две години, докато в София положението е малко по-трудно. По отношение на чистите печалби от недвижимости обаче, и двата пазара междувременно са много привлекателни, изтъкна анализаторката на Банк Аустрия Карла Шестаубер. В сферата на бизнес-имотите например, капиталовложенията на инвеститорите им носели печаби от по 9%, макар и при съответно високи рискове.

През 2013 година европейските инвестиции в бизнес имоти са отбелязал ръст от 30 процента, посочва по този повод електронното издание "boerse-express". То цитира данни на агенцията CB Richard Ellis (CBRE), според която през цялата година в Европа са били инвестирани 165,6 млрд. евро в недвижими имоти с бизнес-предназначение. Особено търсени са били търговски площи на големите и ликвидните пазари. Източна Европа също не прави изключение от тази тенденция, като огромният дял от инвестициите в региона (над 80 %) се падат на Русия и Полша, са изчислили от CBRE. По-малки пазари, като тези в Румъния и България, обаче също бележат ръст: Румъния е привлякла 229 милиона евро инвестиции в сектора на бизнес имотите, а България 23 милиона. Затова пък бизнес-имотите в България са по-доходоносни от тези в Румъния - 9,5 срещу 8,25 сто, по данни на Immobilien Rating GmbH (IRG).

Някои проблеми
Макар все още да не е достигнат обема на строителството от времето преди кризата, от 2008 насам броят на офис-сградите в София и Букурещ почти се е удвоил, четем в "boerse-express". В края на 2013 година София е разполагала с 1,7 млн. кв. метра модерни офис-площи, а Букурещ - с 2,4 милиона кв. метра. Този прираст обаче не бива да ни заблуждава - по показателя офис-площ на глава от населението двете балкански столици изостават значително след Прага, Варшава или Будапеща, да не говорим за големите градове в Западна Европа. "Във Варшава се купува всичко, независимо на каква цена", е цитиран по този повод да казва Райнхард Мадленчник. Друга характеристика на пазара на имотите в България и Румъния е, че само една част от новото строителство на офис-площи отговаря на западноевропейските стандарти.

"При ограниченото предлагане на атрактивни имоти на тези два малки пазара по-смелите инвеститори ще имат преднина", казва представителят на "Банк Аустрия". Друг проблем, според банката, са сравнително високите стойности на незаетите търговски площи - 27 % в София и 15 % в Букурещ. За сравнение през 2007 година в двете столици празните офис-площи са били под 5 процента, отбелязва "Дер Щандарт". Австрийското издание също посочва липсата на достатъчно качествени офис-площи, отговарящи на западните стандарти. В момента най-скъпите наеми за бизнес-имоти в София вървят по 12 евро/кв. м., а в Букурещ - по 18 евро. За сравнение през 2007 година наемите и в двете столици са били по около 20 евро за кв. метър.

Най-атрактивно в момента изглежда строителството на търговски площи за отдаване под наем. През 2013 година в Румъния са били построени четири нови мола с обща търговска площ от 107 хиляди квадратни метра, а седем други в момента се изграждат. България е разполагала в началото на 2014 година с общо 735 хил. кв. м. търговски площи, като през миналата година е завършен само един нов търговски център "Paradise Center". С площ от 82 хил. кв. м. и 150 магазина обаче той е най-големият в страната. В скоро време предстои откриването на още четири нови мола на площ от 135 хил. квадратни метра, допълва картината в България "Дер Шандарт". Осемдесет и пет процента от всички предлагани площи в модерните търговски центрове са концентрирани в столицата София, Пловдив, Варна и Бургас, добавя "boerse-express".
DW.DE

Станете почитател на Класа