Министерството на финансите смята да пусне за приватизация дяловете си в 9 от 12-те си дружества в „забранителния списък“, съобщи „Класа“ в броя си от 11 октомври. Сред тях са и петте свободни безмитни зони у нас, без тази в Драгоман, която е изцяло частна. В продължение на темата си „Класа“ се свърза с Благой Порязов, пълномощник на Асоциацията на свободните зони в България. - Г-н Порязов, твърдите, че Министерството на финансите бяга от отговорността си по отношение на свободните безмитни зони, чийто принципал в крайна сметка е. Защо? - Законопроектът за промените в Закона за ДДС (предвижда нулева ставка по ДДС за стоките и спедиторските фирми в зоните с цел износ към трети страни – бел. р.) бе внесен още през май в парламента и мина на първо четене с голямо мнозинство, а сега комисията по бюджет и финанси го разглежда преди второ четене. Но между първо и второ четене от финансите започнаха да възразяват срещу предлаганите промени и в началото на юни възложиха на експертна група да изглади спорните текстове. - Основателни ли бяха възраженията на Министерството на финансите? - Неоснователни, тъй като почиват на хипотези за евентуални пробиви и неплащане на данъци според закона. Парламентарната бюджетна комисия задължи МФ да дадат писмени предложения по два пункта. Агенция „Митници“ трябва да се произнесе за приложимостта на чешката практика у нас, а второто е към дирекция „Данъчна политика“ - във връзка с тяхната хипотеза за превръщане на свободните безмитни зони във фискални или данъчни складове по ДДС. До момента няма становища от ведомството. - Според вас ако свободните зони бъдат приватизирани, е много вероятно хазната да се изпразни. Как ще стане? - От раздържавяването ще се увеличи рискът от заобикаляне на закона и неплащане на ДДС, ако зоните станат фискални складове, т.е. отговорността остава изцяло върху складодържателя на базата на гаранция, с която той обезпечава държавните вземания (ДДС-то) и няма пряк контрол от митниците. В момента в свободните зони има изградени митнически бюра и стоките се наблюдават. Ако зоните станат фискални складове, ще отпадне и директният митнически контрол над тях и вероятността от злоупотреби и за неплащане на ДДС значително се увеличава. Практиката показва, че от началото на откриването на данъчните складове в страната от МФ са закупени 4 пъти по-малко акцизи - около 80 млн. бандерола по-малко за производство на алкохол. А това са около 170 млн. лева загуби за държавната хазна, при положение че консумацията на алкохол у нас въобще не е намаляла. Тези пари са загубени, тъй като складодържателят е единственият контрольор в случая. Финансовото министерство не упражнява качествен контрол върху тях. Изследване за цигарите пък отчете загуби за хазната от около 180 млн. лева плюс още 320 млн. лв. за „Булгартабак“. Това е абдикация на държавата от контрола, който трябва да упражнява. - А какво мислите за безмитните складове? - Те са разпръснати из цялата страна и са абсолютно безконтролни. На тяхната територия няма митнически бюра и митнически представители. Единственият контрол от страна на държавата е, че всеки такъв склад трябва да внесе в Агенция „Митници“ определена банкова гаранция. Освен складодържателят никой друг не следи оборота на тези складове. До свободна зона - Пловдив има такива митнически складове. Те са извън бариерите на самата зона и са на много по-либерален режим - нямат пряк физически и документален контрол на стоките, както свободната зона. Въпросите зададе Георги Велев