Девет от 12-те дружества на финансово министерство, включени в т.нар. „забранителен списък за приватизация“, ще бъдат предложени за раздържавяване. Това съобщиха от ведомството в отговор на въпрос на „Класа“. Те ще бъдат продадени веднага след като се промени Законът за приватизация и следприватизационен контрол и бъдат извадени от списъка. Според официалното писмо на Министерството на финансите до „Класа“, за целта е направено предложение до Министерството на икономиката и енергетиката. Предстои съгласуване и с останалите министерства. Най-апетитните парчета, които ще се сложат на тезгяха, са „Информационно обслужване“ АД, делът на МФ в печатницата на БНК, който е 4,4%, както и дяловете на държавата в петте свободни безмитни зони - в Бургас, Видин, Русе, Пловдив и Свиленград, без Драгоман, която е сто процента частна. В списъка е и компанията, създадена по време на кабинета Сакскобургготски - „Публични инвестиционни проекти“, чиято ликвидация се точи още от 2006 г. Но със сигурност голям интерес ще предизвика търговската транзитна зона във Варна. Дружеството има капитал от 1 млн. лева и разполага с над 35 дка собствени терени, които са в близост до пристанището и жп гарата във Варна. „Информационно обслужване“-София пък, в който държавата притежава над 99%, е сред водещите фирми за информационни технологии у нас. Клиенти на фирмата са голяма част от министерствата, съдебната власт, няколко банки, областните администрации, електроразпределителните дружества в страната, ВиК дружествата, БДЖ и др. „Не виждам нищо лошо в това остатъчният дял на държавата да бъде пуснат за продажба“, коментира вчера председателят на Асоциацията на свободните зони в България и изп. директор на „Свободна безмитна зона Бургас“ АД Василий Скрипка. Според него обаче държавата трябва да запази участие в тях, макар и минимално. „Финансовото министерство има 20% участие в свободна зона Бургас, от които 3 % са общинска собственост“, поясни Скрипка. Свободните зони във Видин, Русе и Свиленград са 100% собственост на Министерството на финансите, а в пловдивската зона ведомството държи 46,4% от акциите. Въпреки че най-апетитните безмитни зони все още са в забранителния списък за приватизация, полека-лека държавата е изоставила собствеността си в тях и сега държи пряко едва 17%. Примерът със свободна безмитна зона Бургас е показателен. От 1994 до 1998 г. , по информация от Държавен вестник, капиталът на дружеството последователно нараства от 25 млн. лв. на 500 млн. стари лева. През 1999 г. капиталът е деноминиран на 500 000 лева. После изведнъж капиталът на зоната става 440 760 лв. През 2001 г. в Съвета на директорите й влизат представители на „ЛУКойл Нефтохим Бургас“, ТБ „Биохим“, „Русбулнефт“, ДЗИ и разбира се, на финансовото министерство. През 2003 г. в дневния ред на Общото събрание на зоната влиза предложение за утвърждаване на цена за акция от „Свободна безмитна зона Бургас“ АД. Дружеството не се търгува на фондовата борса и одобрените цени от съвета на директорите не се знаят, както и имената на купувачите. Според управителя на зоната Василий Скрипка, акциите с номинал 10 лева в момента се търгуват по 97 лв. С кого - не е известно. Чистата печалба за 2006 г. на Бургаската свободна зона е 150 000 лева, а очакванията за т.г. са тя да е два пъти по-голяма. Бургаската зона има много добра собствена база и инфраструктура, а логистичният й терминал е вторият по големина, след този на пристанище Бургас. “Въпрос на мерки и на начин е как да бъде продаден държавния дял на дружеството“, допълват от асоциацията. Свободните безмитни зони притежават изключително апетитни терени и сгради, които отдавна привличат вниманието на бъдещите купувачи. Нулева ставка по ДДС за безмитните зони? Още през май депутатът от БСП и настоящ кандидат-кмет на червените в Пловдив Захари Георгиев внесе многозначителен проект за промяна на Закона за ДДС, на който предстои да влезе и в пленарна зала, след като – макар и с уговорки, мина през бюджетната комисия на парламента. Първо, предлага се доставката на стоки, предназначени за внасяне в свободна зона, да се смята за износ по смисъла на закона. Второ, „доставката на стоки, които се намират на територията на свободните зони, както и доставката на услуги, отнасящи се до стоките, намиращи се в свободните зони, да са освободени доставки”. Тоест, с нулева ставка по ДДС. Третото си изменение Захари Георгиев е оттеглил – то предвиждаше, че свободните зони се изключват от /данъчната/ територия на България. Според направените уговорки, целта била да се насърчи износа за трети страни, а от промените ще се възползват и спедиторските фирми. Единствените съмнения са относно здравия контрол, коментираха експерти, тъй като тези стоки могат да останат в рамките на общността и ще бъдат продавани на цени без ДДС. Освен това какво става, ако от режима се възползва например офшорна фирма? Вместо да се затегне максимално режима, заради сериозната опасност от измами с ДДС, ние ще отваряме пробойни, казват и депутати от опозицията. Управителят на Свободна зона Бургас Виталий Скрипка обаче смята, че лошото финансово състояние на зоните вероятно се дължи на действащия закон за ДДС. Той обясни, че финансовото състояние на зоните във Видин и Свиленград е по-лошо в сравнение с 2006 г., а пловдивската и русенската работят с по-малки търговски обеми в сравнение с м.г. Според Скрипка режимът, предвиден в законопроекта на Захариев, ще облагодетелства българския бизнес. Целта била да се подпомогне експортния ни потенциал извън ЕС, а не да се нарушават правилата на ЕС.