Яхтите „ще избият“ рибата
Развитието на туризма и създаването на пристанища за яхти затруднява изграждането на рибарски пристанища. За проблема призна и министърът на земеделието и продоволствието, Нихат Кабил, на петъчния парламентарен контрол. Европейското законодателство изисква от нас обаче първичните пазари на риба да отговарят на определени изисквания, а за да ги покрием, риболовните фирми трябва да разполагат с пристанища.
Деница Ватева, Михаил Рангелов
Развитието на туризма и създаването на пристанища за яхти затруднява изграждането на рибарски пристанища. За проблема призна и министърът на земеделието и продоволствието, Нихат Кабил, на петъчния парламентарен контрол. Европейското законодателство изисква от нас обаче първичните пазари на риба да отговарят на определени изисквания, а за да ги покрием, риболовните фирми трябва да разполагат с пристанища.
16 потенциални, 1 реално
Като потенциални пристанища в Националния стратегически план са посочени портовете в Шабла, Каварна, Балчик, Кранево, Аспарухово, Бяла, Несебър, Поморие, Бургас, Росенец, Созопол, Приморско, Китен, Лозенец, Царево и Ахтопол. В момента се водят разговори с тези общини за създаването на рибарски пристанища. Някои от тях обаче мислели къде да ги „изнесат“, тъй като искали да преобразуват съществуващите пристанища в яхтени.
Според регистрите на „Пристанищна администрация“ съществува само 1 рибарско пристанище. То се намира в Несебър, но не покрива изискванията на ЕС. Друг рибарски порт - „Черноморски риболов“, е преустановил дейност в средата на юни. Очаква се той също да бъде превърнат в яхтен. Като яхтени са регистрирани още 9 пристанища, пет от тях се намират във Варненска област, 4 - в Бургаска. В момента се подготвят още три нови - в Балчик, Царево и Дюните.
Междувременно рибарското дружество в Созопол вече е изготвило проект за модерно рибарско пристанище. Той включва комплекс с оборудване за ремонт и поддръжка на рибарски съдове, съоръжение за зареждането им с гориво, нов хелинг за пускане на рибарски лодки в морето, както и други инфраструктурни и комуникационни съоръжения. Целта е да се създаде първичен пазар на риба, който да отговаря на европейските изисквания. За да се реализира обаче, трябва да се преобразува част от яхтеното пристанище в старата част на Созопол. В момента риболовната флотилия на Созопол се състои от 8 кораба и над 100 лодки. През последните няколко години градът отчита сериозен ръст на туризма, включително и развитие на услуги, свързани с пристанището - туристически обиколки с лодка и др.
Създаден е и проект за рибарско пристанище във Варна. Вариантите за построяване на пристанището са два – в местността „Карантината“ под Аспаруховия мост или в района на бившото управление за поддържане на морските канали, акваторията и пристанищата (УПМКАП). Окончателно решение къде точно да се намира пристанището обаче няма.
Във Варна са регистрирани 425 риболовни съда, а други 163 чакат да бъдат включени в корабния регистър.
80 млн. евро до 2013 г., една осма за портове
Модернизирането на рибарско пристанище може да стане със средства от Европейския фонд по рибарство и аквакултури. По българската оперативна програма до 2013 г. от него ще дойдат 80 млн. евро, от които 10 млн. евро са заложени за пристанища. Средства могат да се използват за реконструкция, оборудване на места за разтоварване и закрити лодкостоянки.
От бранша се опасяват, че процесът за изграждане на рибарско пристанище е дълъг и тромав. Процедурата изисква местната община да предложи на Министерството на транспорта и съобщенията място за изграждането на пристанище. След като получи статут на такова, може да се кандидатства за средства от ЕС, които да се разпределят от земеделското министерство. Програмата за рибарство и аквакултури обаче все още не е одобрена от Брюксел. България трябва да изпрати поправения й вариант в ЕС и да чакаме да дадат зелена светлина. Прогнозите са това да се случи в края на годината, след което ще може да започне подаването на проекти.